Животът е кратък, желанието - вечно

Награда "Фемина" за 2010 година. Романът представлява меланхолична хроника на една безнадеждна любов. Сюжетът в седмия роман на Патрик Лапейр напомня много на филма .."Жул и Жим", в който Жана Моро, подобно на литературната героиня Нора Невил се люшка между двама мъже, безнадеждно влюбени в нея. Романът е апология на любовното желание - желанието като обсебваща страст, от която мъжете се страхуват. Написан с изтънчено чувство за хумор, романът оставя в читателя неописуемо усещане за лекота, макар и с горчив привкус. Авторът изгражда атмосфера, в която реалното се сблъсква с нереалното, нежността - с болката, щастието - със страданието. Той съумява да поддържа тясна връзка с читателя, който често се явява негов съучастник, неусетно попадайки под магията на майсторски поднесеното редуване на поетични настроения, чрез структуриране на текста с музикално звучене.

"Чист и чувствен любовен роман, едновременно съвременен и извън времето-съвременни са декорът и тонът, вечна е обсебващата, наелектризираща любов, препалено безгранична, за да не е фатална."
Telerama "Най-амбициозният и завършен роман на Патрик Лапейр."
Lire

"С рядко срещано умение е описано неумението да живееш, с огромно чувство - страданието да не можеш да покажеш чувствата си."
Le Journal du Dimanche

Всъщност най-голямото достойнство на книгата не е сюжетът, а нейният стил – свеж, хаплив, остроумен, лек и и ироничен. Патрик Лапейр притежава талант да описва сложни душевни състояния и заплетени житейски ситуации с удобните за най-бърза връзка с душата думи – ударно и забавно. Четеш го и си казваш – да, и аз съм се чувствал така нелепо и нескопосано. Самобичуването винаги помага – задължително насаме – с чаша вино и любовен роман.