В своята лирика, Теллалов винаги бил в известна степен екзотичен и странен, но талантът има това право. В подкрепа на това твърдение, е сборникът "Междинни гари". Това е книга за препрочитане, както се отнася за всяка добра и стойностна поезия.
На някаква междинна гара
На някаква междинна гара
по скътаните лудници в очите ти
по пустите им притъмнели паркове
разбирам колко си сама и беззащитна
ръкавът ти съдран и мръсен
е твойто бяло знаме всъщност
страдание си и надежда
но тръгвам за да хвана влака
а ти опитай пак и пак
предавай се при всеки ешелон
едва ли в някой позамръзнал ден
ще слезе пътник без билет и срок
и парковете ще познаеш във очите му
но знаеш ли?
перон!
Тони Теллавов
"Тони запазва външните белези на постмодернистичното писане, но изпълва стихотворенията си с дълбока лиричност и сериозен размисъл за живота, смъртта и безвремието, в което е принуден да твори. Внушенията му са изчистени и разбираеми, а в поетичните си обобщения той се извисява над конкретността и стига до глобалното."
Антонин Горчев
"Това е писане, безпощадно към собствените ни страхове и комплекси. Теллалов просто реже битието на две и му говори с ужас и трепет. Всекидневието проговаря отблизо с думи на съпричастие, но все пак поетът го държи на студена дистанция. Така е и с темата за българското - саркастично, хипнотично, безмилостно."
Пламен Дойнов
Рейтинг: 10.00 / 6 гласа
