Второ преработено издание. "История на българската литература през Възраждането" е "учебник" за университетската филологическа общност, но и историографски труд, реконструиращ създаденото от Паисий до Ботев. Книгата представя обхватно и задълбочено литературата на Новото време. Залага на широк кръг от интерпретации с по-обща насоченост към прехода от дидактика към художественост, както и на конкретни анализи на внушителен брой от представителни текстове, със специално внимание към личностите, които имат дял в тяхното създаване. Портретува се делото както на видните участници от Паисий до Ботев, така и на авторите, които уплътняват зададените от "канона" ценностни парадигми. Ревизират се унаследени банализирани виждания и непроизтичащи от фактите твърдения на литературната наука, формулират се нови изходни позиции за оценка на редица от аспектите и спецификите на естетическия развой.
Академик Иван Радев е дългогодишен преподавател във Великотърновския университет " Св. св. Кирил и Методий". В центъра на внушителната поредица от негови изследвания са книги върху българската литература от XVIII-XIX век.: "Енциклопедия на българската възрожденска литература", "Българската литература на XIX век. От анонимност към авторство", "Другото лице на възрожденската литература", "Таксидиотството и таксидиоти по българските земи през XVІІІ-ХІХ век", "Любовните истории и авантюризмът на българина", "Библията и българската литература", "Софроний Врачански. Личност и творческо дело", "Беловрачешкият апостол", "Ботевото творчество", "Каравеловото творчество", "Никола Икономов и духовнопросветеният живот в Разград", "Моят Стефан Стамболов", "Столица на оцелелите", "История на Велико Търново XVIII-XIX" век и други.