Тринакия е много специален митичен остров, където Слънцето залязва и изгрява. Тук диаметрално опозиционните световни посоки Запад и Изток парадоксално съвпадат. Сякаш Тринакия е един полюс, място с нулеви координати. Островът на Хелиос, бога на Слънцето, е залят от вечна светлина, на него не съществуват неправди и смърт, а животът върви необезпокояван от дъжд и мъгли. След поредното корабокрушение спътниците на Одисей попадат на Тринакия и, за да утолят глада си, заклали бикове от свещеното стадо на Хелиос. Боговете ги наказват жестоко за богохулството.
"На поетичната Тринакия ни отвежда стихосбирката на Иван Гранитски. Самата структура на книгата е изградена върху мистичното число "три", което образува и названието на митичния остров. Вярно, в поемите на Гранитски атмосферата е различна от безметежния климат на легендарната страна. Но нали и ние живеем в епоха, когато корабокрушението е ежедневие?".
Иван Маразов
Островът на Слънцето е във сърцето
Не изгрява не залязва Но е тайна
Хелиос запалва свещите на Битието
и самовъзниква - безначален и сияен
Орфей нарича острова Тринакия
реален въображаем и митичен
Там в обреди и мистерии епични
различното оглежда се в еднаквото
Тризъбецът на минало сегашно бъдеще
управлява полюса на асиметрията
Парадоксално е че тръгване и връщане
означават точка на безветрие
На този Остров на блажените
противоположностите заедно изгряват
Тишина космическа и земна врява
едно са Няма смърт и тление
Постоянно взреният във Светлината
е както жив така и нероден
Позналият магията на Пустотата
е безсмъртен между Нощ и Ден
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
 |
|
|
0700 4 55 66
на цената на един
градски разговор |
