Душа на мисълта. Стихотворения

"Смея да мисля, че от младото поколение поети, Пламен Григоров е между първите по талант. Той е образен, метафоричен, много свой, много различен. И това не са суперлативи, а просто истина. Истинска радост е за мене, че познавам поета Пламен Григоров и че мога да се наслаждавам на неговата поезия... У Пламен Григоров грабва стихийното му образно чувство... Бих казал има нещо неудържимо у него, като в един Никола Фурнаджиев, нещо елегично образно като у Асен Разцветников. Разбира се, поетът е със свое лице, единствено число... Вярвам много в него!".
Димитър Светлин

"По този път не е минавал никой.
Дори Овидий тук не е вървял.
Кокичета по него само никнат,
кокичета и бяла снежна кал.

Небето като тишина се спуска
и аз по него пиша с почерк бял.
Понякога мълча до топъл спусък
и тайно слушам звездната печал..."
Из "Път", Пламен Григоров