Критика на чистия разум

Трето допълнено издание. "Критика на чистия разум" според самия Кант е трактат върху метода. Революцията в начина на мислене, която Кант извършва във философията със своя трансцендентален метод и която сам сравнява с революцията на прочутия метод на Коперник в астрономията, се състои в това, че той накара предметите да се съобразяват с нашето познание, а не познанието с предметите. В първата част на "Критиката", в трансценденталното учение за елементите, Кант се занимава с пространството и времето като принципи на сетивното познание, с чистите разсъдъчни понятия, или категориите като формални условия за обединяването на многообразното на опита в синтетичното единство на нашето съзнание, със синтетичните съждения a priori от чисти понятия като принципи на метафизиката и накрая с идеите като понятия на чистия разум, които разглеждат опитното познание като определено от една абсолютна тоталност на условията и служат да се издигнем в реда на условията до безусловното. Във връзка с идеите стои учението за трансценденталния идеализъм. Кант посочва, че тезите и антитезите при антиномиите са възможни, защото се излиза от две различни становища - това на света във времето и пространството и това на света сам по себе си. Във втората част на "Критиката" е изложено учението за транценденталния метод,което се занимава с формалните условия за една завършена система на чистия разум.
Мисълта на Кант е тежка, задълбочена и отвлечена, тя е при това и крайно преплетена и усложнена не само по отношение на философската си същина, но и на езика и стила на изложението си.

Имануел Кант (1724-1804) е немски учен и философ, поставил началото на немския класически идеализъм.. Основната му философска доктрина е трансценденталният идеализъм.
Роден е в Кьонингсберг (днес Калининград), където преминава целият му живот. През 1740 г. постъпва в Кьонингсбергския университет. Кант е първият голям философ, получил университетско образование. От 1765 г. е доцент, а от 1770- до 1796 г. - професор в Кьонингсбергския университет.
Изказва редица ценни идеи като природоизпитател - хипотезата за произхода на Вселената и др. През 1781 г. излиза от печат фундаменталният му философски труд "Критика на чистия разум", а по-късно - "Критика на практическия разум" (1788) и "Критика на способността за съждение" (1790). В тях развива концепциите, свързани с трансценденталната теория на познанието, етиката, естетиката, целесъобразността в природата и др. С идеите си Кант спомага за развитието не само на философското, но и на социалното и хуманитарното знание. Всяка година по света излизат множество публикации, свързани с тази философска система.