Какво хапнаха и пийнаха великите българи

Кои са любимите гозби и питиета на Фердинанд I, цар Борис III, Петко Р. Славейков, Любен Каравелов? Кои са предпочитаните специалитети на Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Елисавета Багряна, Яна Язова? Къде и какво хапват за последно Стефан Стамболов и Яне Сандански? Как някогашните ресторантьори рекламират и привличат клиенти? Каква е тайната на прочутия тюрлю гювеч?

Това са само част от примамките в книгата! Авторът е ползвал свидетелства на очевидци, пръснати в мемоари, разгръщал е стари вестници, потърсил е запазени снимки и менюта. Разказът му възкресява по-подробно кулинарното начало на XX век. В това отминало време определено е имало хора, които са знаели как да направят живота си по-приятен. Приложени са автентични рецепти, а повечето от снимките се публикуват за пръв път.

Петър Величков е автор на бестселърите Страсти и скандали в царска България, Софийските потайности, Яна Язова: проклятието на дарбата.

"Известният литературен детектив Петър Величков ни повежда през бохемската история на Следосвобожденска България - кафенета, аперитиви, кръчми, сладкарници, посещавани от цвета на интелигенцията - Вазов, Елин Пелин, Славейков, Балабанов..."
Lira.bg

Петър Величков е български литературен историк, текстолог, журналист, изследовател на писателката Яна Язова, поет. Роден е на 27 август 1954 г. в с. Поповица, Пловдивска област. Завършва Великотърновски университет Св. св. Кирил и Методий, специалност Масови комуникации и журналистика. Преди това се дипломира като машинен инженер в Технически университет (София). Работи от 1980 г. като журналист във вестниците АБВ, Подкрепа, Експрес, Монитор и 24 часа. Редактор е на списание Библиотека (от 1998 г.), издание на Национална библиотека Св. св. Кирил и Методий.

Автор е на бестселъри от типа Стара слава - Страсти и скандали в царска България (1. изд. 2000, 2. изд. 2004), Софийските потайности (2004), на изследванията Българинът: голата истина (2005), Великденски и пролетни картички от Третото българско царство (2008), Прототипи и герои (2013) и Какво хапнаха и пийнаха великите българи (2013), на книгата Яна Язова: проклятието на дарбата (2007), на стихосбирките Сам си стигам (2002) и Неразличим (2004).

В периода 1987 - 1989 г. излизат подготвените от него за печат по оцелели чернови романи на Яна Язова Левски, Бенковски и Шипка, които съставят трилогията Балкани. По-късно разчита и урежда издаването на останалите ѝ неизлезли приживе творби. Редактира над 200 книги на български класици и съвременни автори. Бил е редактор-съставител на библиотека Новолуние и на възстановената библиотека Златни зърна от издателство Хемус. Възстановява през 2007 - 2009 г. оригиналните текстове на четирилогията Асеновци (Солунският чудотворец, Дъщерята на Калояна, Йоан Асен II, Последният Асеновец) от Фани Попова-Мутафова. Съставя с Румяна Пашалийска антологията за деца 1943, в която влизат творби на известни български писатели от 1943 г., останали неиздадени 75 години.

Председател е на журито на Националния литературен конкурс за разказ от млади автори Яна Язова, който се организира всяка година от Народно читалище Постоянство и Община Лом. Членува в Съюза на българските журналисти.