
"Ако окото е обектив, който снима живота и смъртта около себе си, запечатва кадрите върху лентата на кожата и костите, а после проявява негативите в тъмната стая на черепа, то снимките от този фотоапарат са тук, в стихотворенията на Яна Пункина. Това е книга за тялото, което усеща присъствието на други тела, човешки и животински, вижда тяхната взаимосвързаност. Това е тяло с много висока чувствителност".
Димитър Кенаров
"Чувствителна, без да е сантиментална, градска, без да е повърхностно "улична", социална, без да е плоско "политически коректна", екзистенциална, без да е псевдофилософска, интелигентна, без да е самоцелно ерудитска, поезията на Яна Пункина гради свят, който изглежда реален и конкретен със своята фантазия, разположен между уюта на измисленото и страха от реалното".
Ани Васева
"Екстремните метафори на плътта... Става дума за остра, грапава, режеща поезия. За болката от писането и за писането като болка. За непоносимостта към това наоколо, за несводимостта на духа към тленната обвивка, която му осигурява най-важното поетично качество: да бъде уязвим. Да изстрадва света. Да го преживява, изчерпвайки себе си.
"Частите на тялото" е особена, различна стихосбирка. Различна от поетическия "мейнстрийм", бягаща от преднамерените писателски стратегии и отказваща да приеме каквито и да било матрици. Тези, които очакват поезията да се състои от хубави думи в приятни хармонии, няма какво да правят между нейните корици".
Едвин Сугарев