"Как стигнахме дотук?
Перспективи за оцеляване
Ноам: Независимо дали ни харесва, или не, живеем в най-необикновения период в историята на човечеството. През последните години хората са изградили два огромни чука, подготвени да ни унищожат, наред с още други, които чакат зад кулисите. Отделно от тези постижения доминиращите сили на глобалното общество са поставили началото на политики, които систематично ерозират най-голямата отбранителна линия срещу саморазрушението. В резюме човешкият интелект е създал перфектната буря и ако това продължи, е малко вероятно нашият вид да оцелее много време.
Изглежда сякаш човечеството се е посветило на доказването на една мрачна теза, формулирана от един от най-важните модерни биолози, покойния Ернст Майр. Майр проучва възможността да се открие разумен живот в други части на вселената и заключава, че вероятността е много ниска, а солидните му аргументи се основават основно върху актуалното ни положение. Той наблюдава, че разполагаме само с един-единствен образец за референции, планетата Земя. На Земята са съществували приблизително петнайсет милиарда живи видове, поради което имаме значително доказателство за биологичния успех, а Майр посочва, че доказателството е непогрешимо: най-успешните организми са онези, които притежават способността да мутират много бързо като бактериите, или онези, които имат фиксирана ниша и независимо от всичко се придържат към нея, като например торните бръмбари. По тази причина бактериите и торните бръмбари вероятно ще надживеят онези, които не се променят в съответствие със средата си.
Колкото повече се придвижваме по скалата, която наричаме разум, толкова повече намаляват перспективите за оцеляване и когато достигнем до бозайниците, наблюдаваме драстична редукция. Приматите са много малко; хората също. Преди едва около сто години те са били рядък и не толкова преобладаващ вид, а наскорошният експоненциален прираст, който човечеството наблюдава, е статистическа аномалия, не особено релевантна към времевата линия. Така че Майр достига до следното заключение: „Историята на живота на Земята опровергава теорията, че е по-добре да бъдеш интелигентен вместо глупав“. С други думи, онова, което наричаме разум, вероятно е летална мутация. Майр също така добавя, че средната продължителност на живота на видовете на Земята е сто хиляди години. Съвременните хора са се появили преди двеста хиляди години и сега като вид усърдно са се посветили да докажат тезата на Майр, като покажат, че може би вече сме прехвърлили определеното ни време на Земята.
Това самоубийствено усилие е факт от края на Втората световна война. Краят на тази война води до създаването на две неминуеми заплахи за оцеляването заедно със систематичната ерозия на средствата за защита. Двете изненадващи предизвикателства, пред които се изправя човешкият вид, за да оцелее достойно, разбира се, са ядрените оръжия и екологичната катастрофа. И най-добрата защита срещу терминалното бедствие би била една функционална демокрация, при която информираните и ангажираните граждани се обединяват, за да разработят средства за преодоляване на заплахите, което всъщност е напълно възможно.
Формулировката на политиките през неолибералната епоха значително подсилва тези заплахи. По добре установени причини тези неолиберални принципи изключват основната част от населението от участие в създаването на други политики и решения; често дори опитват да направят така, че решенията, взети от елита, да минат незабелязано за по-голямата част от хората. Тези политики са концентрирали по категоричен начин богатството в ръцете на малцина, които като следствие автоматично концентрират и политическата власт, докато подкопават институциите, които биха могли да отговорят на волята на обществото. Въпросните политики са разработени с цел да подкопаят автентичната демокрация. А с ерозията на демокрацията е свързано настъплението срещу един ефективен регулаторен апарат, който би могъл да смекчи заплахите. Понастоящем наблюдаваме това много драматично в най-могъщата страна в историята, Съединените американски щати, „лидера на свободния свят“, но корените са много дълбоки.
Сега ще опитам да обединя множество нишки от най-новата история, които се преплитат, струва ми се, за да покажа, че образът на ужасната буря, сочеща към бедствие, е прекалено правдоподобен. Краят на Втората световна война е една от най-важните дати в историята на човечеството. Това е момент на радост, но също и на ужас с изгрева на ядрената епоха; една епоха, затъмнена от мрачното разбиране, че човешкият разум е създал средствата за окончателното унищожение на нашия вид.
В онзи момент не става ясно, но краят на Втората световна война бележи и началото на друга геологична епоха, застрашаваща организираното човешко съществуване: антропоцена; ера, в която човешката дейност променя драстично околната среда. Датата на началото на антропоцена все още е обект на обсъждания, но Световното геоложко общество смята, че започва през 1950
-те, отчасти заради разпръснатите по цялата планета радиоактивни елементи вследствие на ядрените опити, но и заради други последствия от човешката дейност като рязкото увеличаване на газовите емисии и парниковия ефект. Тоест ядрената епоха и антропоценът съвпадат.
Един от показателите за тежестта и неизбежността на кризата е представен графично от известния Часовник на Страшния съд, създаден от Бюрото за атомни науки от Чикагския университет, който периодично събира учени и политически анализатори, за да дадат оценка на състоянието на света и да определят колко близо сме до окончателната катастрофа, представена от часовника като полунощ. През 1947
-а се установява, че сме на седем минути до полунощ, през 1953
-та сме били на две минути, когато СССР изпробва водородната бомба, а впоследствие САЩ произвеждат много по-голяма експлозия, ясен знак за неизбежното бедствие. Оттогава часовникът, който отбелязва полунощ, се колебае. През осемдесетте години има силен страх от световна война, което ни доближава застрашително до полунощ, и през 2015
-а и 2016
-а стига на три минути от нея по две причини: нарастващата заплаха от ядрена война и провала в справянето с климатичните промени, който до този момент не е вземан предвид. Експертната група заключава: "Вероятността от глобална катастрофа е много висока и необходимите действия за редуциране на рисковете от бедствие трябва да се вземат много скоро". Това е казано през 2016 година.
В началото на мандата на Тръмп аналитиците пренастройват часовника и приближават стрелката до полунощ. По думите им причината е, че установяват, че опасността е още по-голяма и необходимостта от действия е още по-спешна. И сега сме на две минути и половина от полунощ, тоест глобалната опасност приближава. Това е най-близкото състояние до глобален катаклизъм, в което сме се намирали от 1953
-та, когато САЩ и СССР изпробват водородните бомби. Струва си да се обърне внимание на онова докосване до окончателното бедствие, което ни казва много за формулировката на политиките и истинската природа на настоящия световен ред.
Дали заплахата за самоунищожение е можело да бъде избегната? Какви усилия са били направени за тази цел? Въпросът е очевиден и отговорът, изненадващо, е пълен с мрачни уроци за днешния ден. Ако се върнем към 1950
-а, е известно, че Съединените щати се намират в много сигурна позиция: контролират цялото полукълбо и двата океана, разполагат със съкрушително икономическо и военно надмощие и в голяма степен контролират основните индустриални държави, които са жестоко отслабени или почти разрушени от Втората световна война, докато американската икономика преживява бурен разцвет. Индустриалното производство се увеличава почти четирикратно и се полагат основите за бърза следвоенна експанзия. На практика макар в продължение на дълъг период Съединените американски щати да са били най-голямата световна икономика с уникални предимства, те не са били важен участник в световните дела, а са отстъпили тази роля на Великобритания и Франция. Но войната ги оставя в безпрецедентна позиция на силата. При все това, макар да са в действителност много силни, САЩ се изправят и пред потенциална заплаха - балистичните междуконтинентални ракети с ядрени бойни глави; към онзи момент ги е нямало, но със сигурност са щели да се появят.
Съществува академично изследване относно взимането на решения и планирането, осъществено от Бънди, съветник по националната сигурност при Кенеди и Джонсън; той е изключително уважаван към онзи момент и има пълен достъп до документите, отнасящи се до националната сигурност. Ето какво казва той: "Не ми е известно нито едно сериозно съвременно правителствено или друго предложение за споразумение за забрана на балистичните оръжия". Това изявление трябва да се препрочете; прилича ми на една от най-забележителните и откровени декларации в академичната история. Има се предвид, че очевидно не се е мислило за предотвратяване на единствената сериозна заплаха за Съединените щати, заплахата за пълно унищожение. Сигурността на населението е твърде маргинална грижа дори да сме изправени пред незабавното унищожение. Напротив, надделяват институционалните императиви на държавната мощ. Освен това потенциалните жертви, населението, остават изцяло на тъмно и все още е така."
Из книгата
