Весталка, неразбулена мечта

Настоящата книга включва лириката на Мара Белчева. С могъщ талант, изключителна в жизнените си и творческите си изяви, Мара Белчева е един от стълбовете на българската поезия. За съжаление обаче, тя не е достатъчно позната на съвременния читател – не се учи в училище, не е издавана достатъчно, за да може да попадне в полезрението на изкушения от поетическото слово ценител. Изданието цели да реабилитира такъв значим поет като Мара Белчева пред днешната читателска публика и културна общественост. "Весталка, неразбулена мечта" събира голяма част от поетическото творчество на Мара Белчева. Приживе, тя издава три поетични книги: "На прага стъпки" (1918), "Сонети" (1925), "Избрани песни" (1931). След това публикува още стихове в печата, но не ги събира в отделна книга. В това литературно наследство са поместени поетически творби на Мара Белчева, някои от които не са се срещали с българския читател 80 години.

Мара Белчева е една от най-значимите български поетеси. Съдбата ѝ е трагична, защото Мара е обречена два пъти да скърби за мъжете, които бележат жизнения ѝ път. На двадесет и три години тя става вдовица – съпругът ѝ Христо Белчев (финансов министър на Стамболов) е убит. Това е голяма трагедия за нея и всички са покъртени от мъката ѝ. Дворцовите ухажори, сред които е и княз Фердинанд, се мобилизират, но нямат успех. Когато Мара свързва живота и творчеството си с поета Пенчо Славейков, отново ѝ е съдено да изживее същата трагедия и да се прости с любимия си.

Животът, личността и интелектът на Мара Белчева намират отражение в стиховете ѝ. Настоящата книга има антологичен характер. В нея са включени не само стихотворения на Мара Белчева от трите ѝ книги, но и нейни по-късни публикации в печата. Изданието представя разностранния гений на поетесата, която се вълнува както от дълбоко интимни човешки преживявания, свързани с любимия човек и сбогуването с него завинаги, но и от вселенски въпроси и проблеми (в последните десетилетия от живота си поетесата прегръща дъновизма и го превръща в свой прозорец към материалния и духовния свят). Книгата е спечелила конкурс на Министерство на културата.

Със сигурност фината и елегантна Мара Белчева е привличала като магнит мъжете. И то не какви да е. Красавицата, родена под знака на Девата на 8 септември 1868 г. в Севлиево, завършва средно образование в Търново. Следва висш девически институт във Виена. Изисканата учителка е сред най-добрите партии в Русе. Колегите ѝ я ухажват лудо, първите хора на града я сватосват за синовете и племенниците си. Руса, синеока, стройна и красива, тя е уникално съчетание на добро възпитание, отлично образование и поетичен талант. Сърцето и ръката ѝ обаче спечелва завършилият политически и икономически науки в Париж Христо Белчев от Велико Търново. Двамата са великолепна двойка. На всичкото отгоре съпругът прави кариера, издига се по йерархията и стига до министър на финансите в кабинета на Стефан Стамболов. Княз Фердинанд, който се слави като фустогонец, започва да преследва красивата и млада Мара Белчева. Положението е деликатно. Тя няма как направо да му откаже, за да не навреди на мъжа си, в същото време съвсем целият двор я одумва, че тайно се среща с Лисицата.
Все пак младата дама успява да остане негова любимка, без да накърни брака си. Надали князът се е интересувал от поезията, която тя обожава и за която обича да води светски разговори. Но толкова хлътва по чаровницата, че от куртоазия става почитател на музата. Най-злостните клюки дори гласят, че убийството на министър Белчев в центъра на София не е нито политическо, нито недоразумение, а инсценировка на австриеца, за да се освободи от съперника и не съвсем долюбвания от него министър.
Факт е обаче, че веднага след неговата смърт през 1891 г. Мара Белчева стъпва здраво на краката си и заминава за Виена, за да следва филология. По-късно в кабинета на българския княз попада писмо от известен чуждестранен търговец, с когото тя се запознава в столицата на Австро-Унгария. Излиза, че той ѝ приписал доста имоти.
Когато се прибира в София, страстите са се уталожили. Князът има други фаворитки, Султана Рачо Петрова дирижира голяма част от интригите, но естествено, Мара е добре дошла на всички приеми и светски събития. Фердинанд я ощастливява и с голяма заплата на придворна дама.
Съдбата среща поетесата с Пенчо Славейков на литературно четене. Той е хуманист, демократ, антимонархист и се слави със злъчния си език. Двамата стават неразделни. Годината е 1903. Тяхната интимна връзка за дълго става любима тема на сбирките на столичния хайлайф. Мара Белчева е най-близкият човек на Пенчо Славейков и не се отделя от него до смъртта му.