Нова история на България - част 1: Княжеството (1879 - 1911)

През 1879 г. на политическата карта на Европа се появява поредната държава, която излиза от недрата на Отоманската империя - княжеството на българите. За пръв път от XIV в. до града на Царете се появява не една, а цели две български държави. Империите се разпадат бавно, но появилите се на тяхно място държави, много често трябва в кратки и сбити срокове да покажат, че не само могат да се самоуправляват, но и да изграждат своята съдба. Започват най-бурните, романтични, често трагични, но никога спокойни времена в модерната ни държавност.
Няма ден, няма месец и политически сезон, в който да не се случва нещо, ако не интересно и скандално, то поне достатъчно поучително. Стартирала изграждането си с много надежди, нашата държава сменя двама държавни глави, създава парламентарни и партийни институции, светкавично суспендира и бързо възстановява основния закон, а армията не само побеждава във война, но и прави преврат и бунтове по улиците. Сформира се функционираща изпълнителна власт, полиция, армия, данъчна и образователна система, редица институции с дългосрочна визия и обхват, които отговарят на изискванията на днешния ден. "Бащите на нацията" успяват да ликвидират клаузите на Берлинския договор, да обединят двете държавни образувания и да подготвят нацията за участие на голямата сцена - битката за наследството на "болния човек край Босфора". И това не е една приятна приказка, която се олицетворява от кратките учебникарски текстове, а резултат на остър политически сблъсък и дейност на достатъчно отговорни мъже и жени.

Проф. ДИН Милко Палангурски е преподавател в Историческия факултет на ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". Интересите му са насочени към изучаването на българската партийно-политическа система, конституционното устройство и практика, българо-руските дипломатически отношения. Автор е на следните монографии: "Либералната (радославистка) партия в системата на българската парламентарна демокрация (1900-1904)", 1995; "Държавно-политическата сиситема на България (1879-1919)", 1996; "България в балканската политика на Русия (1899-1903)", 1997; "Избирателната система в България (1879-1911)", 2007; "Избори по Стамболовистки", 2008; "По българските парламентарни избори (1894-1913), 2011, на десетки статии, учебници и учебни помагала.

Увод
Възстановяване и определяне параметрите на българската държавност - между възторга и покрусата

• Санстефанският мир - реалност и химемра. Трънливият прът към Берлин
• Съзидание под ръководството и контрола на руския орел
• Конституционната основа

Мъчителните стъпки на изграждането. "За" или "против" конституцията (1879-1886 г.)

• Стартът на институциите
• Управление с парламентарна подкрепа
• Режимът на пълномощията
• Връщане към конституционните принципи

"Източна" и "Западна" Румелия след Берлинския договор

• Южна България - геостратегическият печеливш
• "Западна Румелия" - големият губещ
• Съединението прави силата

Българската криза

• Детронация и абдикация
• Безкняжество

Тежкият избор между свободата и самостоятелността (1887-1894 г.)

• Стамболовата твърда ръка
• Пътищата на модернизацията
• Непризнати, но ефективни

Народната партия - Новата сила

• Дестамболовизацията
• В талвега на модернизацията
• От помирение към новата Източна киза

Тежкият преход между два века (1899-1902 г.)

• "Радослависткият либерализъм"
• Коалиционната немощ
• Външна политика под знака на кризата

Апогеят и краят на княжеството

• Изгубените илюзии
• Градежът на силата
• "Тлъстото десетилетие"
• Силата прави независимостта. Царството

Националноосвободителното движение и съдбата на българите в Македония и Тракия (1878-1911 г.)

• Екзархията и пропагандите
• Организациите - сътрудничество и съперничество
• По пътя и във вихъра на революцията
• Разпокъсаност, разочарования, братоубийства, експерименти

Основни параметри на държавно-политическата система

• Българският парламентаризъм и партии - между Ориента и европейската класика
• Монархът. "Личният режим" - между мита и реалността
• Изпълнителната власт