Канибалите

В изкуството няма нищо случайно! Всеки сюжет, всяка сцена, претворен поглед, жест, дума - всичко, което излиза изпод четката на художника, перото на писателя или се лее се от клавишите на музиканта е отражение на творческото битие, на важните неща, които са направили впечатление на будния ум и чувствителна душа. Произходът и личната история на Георг Табори са белязани от Втората световна война, от преследването на евреите, какъвто е и самият той. Гонени, унижавани, измъчвани, убивани – това се случва с членовете на семейството му. През 1944 г. баща му умира в ужасяващия концентрационен лагер „Аушвиц“. Като писател, драматург и военен репортер Георг Табори пише за ужасите на войната, като всеки негов ред е пропит с ирония и черен хумор, чрез които изследва моралните аспекти, пречупването на душата, на личността, на разпада на човешкото в човека, причинено от Войната. Именно това виждаме в пиесата „Канибалите“ - черна история за група концлагеристи в "Аушвиц", които са поставени пред дилемата дали да изядат мъртвото тяло на своя съкилийник, за да спасят собствения си живот. Дали това е престъпление, дали е правилно, дали ще останат хора след като изядат човек? „Канибали“, както и останалите пиеси на Табори, са повлияни силно от творчеството на Бертолд Брехт, което той превежда и го тласка към театъра. Пиесата „Канибали“ е поставена за първи път в Ню Йорк през 1968 г., като жъне небивал успех. Самият Георг, който се кълне, че никога повече няма да се върне в Германия, е изненадан по особен начин от Съдбата. Събитията се стичат по неподозиран начин и „Канибали“ е поставена не къде да е, а в западен Берлин. Това е голямото завръщане на Георг в Германия, където започва работа като театрален режисьор.
Самият драматург казва в интервю: „След опита ми с „Канибали“ на сцената на „American Place Theatre“ в Ню Йорк, помислих и разбрах, че Бог ми дава втори шанс. И реших, че ако правя театъра въобще, трябва да го правя в Германия, а и непрекъснато повтарям, че нямам родина, че съм чужденец и това е казано не патетично, а е факт. Защото писателят, според мен трябва да е чужденец.“

За голямо щастие на българските читатели „Канибали“ излезе на български език.
А, кой знае, може би ще имаме щастието да я видим поставена и на сцената на български театър?!

Георг Табори е роден през 1914 г. в Будапеща. През 1936 г. емигрира в Англия и по време на Втората световна война е военен кореспондент на Би Би Си на Балканите и в Близкия изток. През 1942 г. изпраща за кратко дори свои материали и от България.
След войната Табори се установява в САЩ, където се свързва с Бертолд Брехт, Томас и Хайнрих Ман, Теодор Адорно, Арнолд Шьонберг. Започва да работи като сценарист в Холивуд с режисьорите Джоузеф Лоузи и Алфред Хичкок. Другарува с Чарли Чаплин, Грета Гарбо, Мерилин Монро.
От края на 50-те години на века дебютира като театрален режисьор и скоро се завръща в Европа. Написал е общо 30 пиеси, привлекателни преди всичко с абсурдния си комизъм и черния хумор, насочен срещу расизма и антисемитизма. От 70-те години до смъртта му е един от най-изпълняваните и коментирани драматурзи.
След дълъг престой във Виена, където освен като драматург работи и като режисьор в „Бургтеатър”, през 1999 г. се премества в Брехтовия „Берлинер ансамбъл”, където се изявява също като драматург и режисьор до края на живота си. Умира през 2007 г.