Уестминстърската изповед на Вярата (1647 г.)

Наред с политическите, икономически и социални предпоставки за появата си, Реформацията от XVI - XVII век е предизвикана и от силния стремеж да се възвърне първоначалната чистота и искреност на християнството. В Западна Европа основателите и подвижниците на Реформацията възстановяват и дават гласност на богословието, което съответства на Новия Завет, с убеждението, че това е възможно единствено чрез авторитета на цялото Свещено Писание.
Като резултат на тези промени в Църквата, през периода 1643 - 1649 г. в Лондон заседава Събранието на богословите при Уестминстърския парламент. В този своеобразен християнски парламент участват около 160 видни свещеници, църковни водачи и богослови от Англия и Шотландия. Събранието успява да състави няколко документа, одобрени по-късно от Парламента и станали основа за по-нататъшното развитие на Западните християнски църкви.

Предмет на настоящето издание е заключителният документ на Уестминстърското събрание - Реформаторската изповед на християнската вяра в нейната историческа версия, датираща от 1647 г. Тя представя най-важните и фундаментални вярвания в християнското учение, неразривно свързани с библейските текстове, на които се основават. Освен Уестминстърската (Реформаторската) изповед, изданието включва и приложенията и - кратък и подробен катехизис, които излагат съдържанието на християнското учение под формата на въпроси и отговори.