Четиримата конници на Апокалипсиса е роман за насилието и агресията, които противоречат на ценностите на модерната цивилизация, за войната, която отключва демоничното в човека и го настървява да убива и да издевателства над себеподобните му. Но въпреки че е роман за войната, тъкмо представянето на военни действия почти липсва в произведението на В. Бласко Ибанес. Четиримата конници на Апокалипсиса е по-скоро семейна сага. Сюжетът е съсредоточен върху живота на семейство Деноайе.
Благодарение на ума, трудолюбието и целеустремеността си, французинът авантюрист Марсел Деноайе успява да се сдобие с огромно богатство в Аржентина. Той спечелва доверието на своенравния едър земевладелец Мадариага, влюбва се в дъщеря му Луиза и се оженва за нея. Под мъдрото му управление огромните земи на Мадариага процъфтяват. Но след смъртта на земевладелеца другият му зет - германецът Карл фон Хартрот, избягал от родината си заради фалшификации и злоупотреби и превърнал се в смирен и раболепен безволев мъж, пожелава да разделят богатствата на Мадариага и заминава със семейството си за Германия. Под натиска на съпругата си Луиза, Марсел се премества със семейството си в Париж. Синът му Хулио е умен и талантлив младеж, който обаче пропилява възможностите си в безспирни гуляи, любовни завоевания и безделие (маскирано под формата на живот, отдаден на изкуството). Бащата е разочарован от него и ограничава издръжката му. Дъщерята - Чичи, е свободомислеща млада дама, която се влюбва в сина на сенатор Лакур, приятел на баща ѝ.
Хулио поднася поредното огорчение за баща си, когато съблазнява омъжената Маргарита, чийто съпруг е близък на семейството. Двамата влюбени започват да кроят планове за съвместен живот. Но войната обърква плановете на всички. Франция става жертва на имперските амбиции на Германия. Цялото население е мобилизирано. Хулио не е, защото е аржентински гражданин. Но когато съпругът на Маргарита е тежко ранен, в нея се пробуждат старите чувства и тя обръща гръб на Хулио, за да се грижи за мъжа си.
Настъпва прелом в душата на героя на лекомисления живот и Хулио заминава като доброволец на фронта.
Бащата, Марсел заминава за замъка, който си е купил в провинцията. Тъй като бойните действия приближават района, в който е замъкът, той решава да отиде, за да предпази имуществото си по някакъв начин. Това обаче се оказва фатална грешка. Марсел се изправя очи в очи с ужасите на войната, става свидетел на жестокости спрямо мирните жители. Имуществото на замъка му е плячкосано и изпратено за Германия. Самият Марсел е унижаван и неведнъж животът му се оказва в опасност. Сред агресорите се оказва и негов племенник - син на немските му роднини по линия на жена му.
След отблъскването на германците Марсел Деноайе се връща в Париж, потопявайки се отново в спокойната и луксозна атмосфера на семейното жилище. След броени дни идва да го посети един войник с мръсно червено кепе и прокъсан шинел - Хулио! Бащата не вярва на очите си. Синът му, бохемът, е станал защитник не на своята, а на неговата родина! Умилението, обичта, бащинската гордост стоплят сърцето му. Цялата предишна неприязън към сина му, безполезно прахосващ живота си, се стопява. Сърцето му с бащинска нежност приема храбрия воин. Оттук нататък мислите на Марсел Деноайе непрестанно са с Хулио. Той е убеден, че никой няма да може да убие сина му, защото така казва сърцето му...
Четиримата конници на Апокалипсиса е и полемичен роман - роман на идеите. От една страна, на идейно ниво в романа се сблъскват имперският германски реваншизъм и френският демократизъм. От друга страна, идеята за войната като опозиция на всичко цивилизовано и хуманно далеч надхвърля конкретната историческа ситуация, изобразена в романа. Това се оглежда в притчата за четиримата конници на Апокалипсиса, разказана от един от героите в романа - руснакът Чернов, съсед на Хулио.
Той ги описва също както древния евангелист като четирите бича на земята, персонифицирани в уродливи същества, препускащи на дръгливи коне и безмилостно мачкащи под краката си човечеството. Първият конник е Чумата, изстрелващ непрестанно с лъка си смъртоносни стрели по ужасените хора, вторият конник е Войната - млад, атлетичен и жесток, размахващ високо над главата си страшен меч, третият е стар, плешив, отблъскващо слаб, в съсухрената си ръка държи везни, символ на оскъдната храна – това е Гладът, през пергаментовата кожа на четвъртия конник прозират костите на скелета му, лицето му на мъртвец е изкривено в язвителната усмивка на разрушението, в ръцете си върти огромна коса - Смъртта. Препускат бясно четиримата конници през света, безразсъдният им галоп носи мъка, нещастия, разрушения и смърт на хората. Това е войната! Мнозина са били убедени, а са уверявали и ближните си, че подобно събитие няма как да се случи в съвременния цивилизован свят. Но ето че войната идва...
Книгата е част от поредицата Световна класика от издателство Персей.