Целта като субстанция на криминалното поведение

Сравнително правен анализ на обща и специална престъпна цел в наказателното право. За науката наказателно право целта има значение като основоположна логическа индукция на принципните кумулативни предпоставки за обосноваване на престъплението. Тя е метод в опита за логична систематизация на научен подход, въпреки че съдебната практика е неудовлетворителна в открояване на криминалната цел на сложносъставните престъпни нагласи.

Авторовият анализ за разкриване на целта е само пръв научен подход да се даде значимост на посоката при съставяне на умисъла за криминално поведение. Съобразно качествата на личността се разкриват интелектуалните възможности за осъзнаване на изпълнителното деяние към момента на извършването му. В зависимост от настъпилия общественоопасен резултат може да се докаже и по-ранно предумишлено криминално поведение насочено към добре обмислен престъпен план. Само систематичното подреждане на субективните признаци не определя криминалната цел по нейните съставомерни показатели. За да се формулира правилно хипотезата в предложената научна монография за разкриване на криминалната цел е нужно голяма познавателност в субективно изискуемите предпоставки на съставните елементи на престъплението. В науката не е измислен метод, който да доказва целеното субективно намерение на извършителя на криминалното поведение. Обикновено при събирането на фактите е нужно предварителна хипотеза, която да определи приложимостта на диспозитива на обвинителната теза. При отсъствието на откроена цел множествеността от фактите води до недоказаност на повдигнатото обвинение.

Волята на криминалния умисъл определя крайното желание квалифицирано като цел на изпълнителното деяние. Мотивацията се образува чрез поставяне на криминална цел за постигане на която съзнанието насочва волеобразуващите стимули за постигането ѝ. Качествата на обективната страна, които съответстват на съзнанието за поведенческото движение на наказателноотговорния субект са непосредствено изяснени от приложения комплекс с общата психология. Монографията е предназначена за съдии, адвокати, прокурори, инспектори от МВР, практикуващи юристи, студенти по право, разследващи органи, членове на комисии за борба с организираната престъпност и граждани, които имат интерес към поставената научна проблематика от автора.

Адвокат Ивайло Ангелов упражнява адвокатска професия и е докторант по научна специалност "Наказателно право" с научен шифър 05.05.16 към катедра "Публичноправни науки и публичен мениджмънт" в Правно-историческият факултет при ЮЗУ "Неофит Рилски" - Благоевград.

Ивайло Ангелов е роден в София. Упражнява адвокатска професия към Адвокатска колегия - Перник и е докторант по научната специалност Наказателно право към катедра Публично-правни науки и публичен мениджмънт в Правно-историческия факултет при ЮЗУ Неофит Рилски - Благоевград.

През 2008 г. е предложил научна тема на докторат в ЮЗУ: Предумишленото криминално поведение, диференциращо квалифицираната наказателна отговорност. В доктората се правят значими приноси за промяна на Наказателния кодекс от 1968 г., както и предложения за усъвършенстване на наказателно-правната политика срещу престъпността извършвана с предумишлени планирани цели и значими за обществото ни вреди.Доктората предлага нови форми на виновност, които да бъдат основание за тежките предумишлени престъпления с конкретна диференцираща наказуемост.

През периода 2008 - 2010 г. е организатор на семинари на научни тематики в ЮЗУ Неофит Рилски. През 2009 г. заедно с проф. дфн. Георги Бояджиев е предложена специалност в Правно-исторически факултет - Съдебна реторика, която се утвърждава през 2010 г. от Академичния съвет на ЮЗУ. В утвърдената дисциплина е ръководител упражнения по съдебни казуси като разяснява детайлно тяхното приложно поле съобразно действащата съдебна практика. През 2009 г. събира научни разработки на философи, историци и юристи, като съставя и отпечатва, чрез университетското издателство на ЮЗУ Неофит Рилски сборника Човека в историята. Методически, методологически и историографски аспекти.

През 2011 г. разработва учебна програма по Съдебна практика, с която става хоноруван преподавател към ЮЗУ Неофит Рилски и е титуляр на дисциплината.

През следващите години участва в семинари и конференции, публикува статии в списания и сборници на теми в областта на Наказателното право. Като съществени са монографиите Целта като субстанция на криминалното поведение, Форми на виновност, Административна виновност към дисциплинарните отговорности.