Ева Ибътсън, или Мария Шарлоте Мишел Визнер, се родила през 1925 г. във Виена в семейството на писателка-драматург и лекар-физиолог. Ако е можела да избира мястото, годината и семейството си, сигурно е нямало да се спре точно на тези, обрекли я на нещастно детство от първите ѝ дни. Едно нещастно детство, от което тя се стремила да избяга в романите си и да избегне при отглеждането на собствените си деца.
Още когато била на три години, родителите ѝ се разделили и Ева заминала с майка си за Берлин, където тя започнала да гради успешна кариера. Не след дълго обаче малката Ева трябвало отново да се върне във Виена, защото майка ѝ, предчувствайки гоненията на евреите, решила да замине за Париж, където да продължи кариерата си. Грижите за детето поели бабата и дядото. Ева заживяла в голяма къща, пълна с рояк високообразовани лели, с ексцентрици и интелигенти, унесени във вечната суматоха на една от културните столици на Европа.
След няколко години Ева най-сетне била записана в интернат и намерила своя пристан в едно прогресивно, бохемско училище. Скоро стъпила на краката си и започнала дори да поставя представления за съучениците и учителите си.
Когато завършила, последвала примера на баща си и записала да следва физиология. Но опитите върху животни ѝ се сторили отблъскващи. Затова, когато нейният колега Алън Ибътсън ѝ намекнал, че би нанесла далеч по-малка вреда на науката, ако се откаже от нея и се омъжи за него, тя приела без колебания.
Така, на 22 години Мария Визнер станала госпожа Ибътсън и най-сетне намерила своя постоянен, истински дом и своето призвание – да осигури на четирите си деца щастливо семейство. Синовете ѝ казват: "Тя водеше много, много усилена борба за личния си "хепиенд". Постара се да имаме детство, коренно различно от нейното. И пожъна стопроцентов успех."
Двадесет години по-късно, когато и най-малкият ѝ син е вече ученик, Ева Ибътсън отделя време за себе си – завършва образованието си и започва да пише. Книги за деца и предназначени за деца. Книги, в които да преодолее все още тлеещата мъка от собственото си детство. Затова и децата в нейните книги са щастливи.
Първият роман на Ибътсън видял бял свят чак през 1975 г. – когато тя била на 50 години. Последвали една след друга книги, дълбоко художествени, в които героите са магически същества и живеят на магически места. Авторката не била почитателка на свръхестественото, но създавала тези герои, за да накара младите си читатели да не се страхуват от такива неща. И изпъстряла разказа си с жив хумор. Днес критиците оценяват нейните фантастични романи за деца като предвестници на "
Хари Потър".
След години Ева Ибътсън създала и реалистични произведения, но действието им все пак било потопено в екзотични места, където природата създава усещане за мистичност.
Една от тези книги е романът "Мая, кралицата на Голямата река". Написан през 2001 г. в памет на наскоро починалия ѝ съпруг, който бил страстен естествоизпитател, романът, свидетелстващ за любовта на авторката към природата, ѝ донесъл най-голяма слава. Критиците го номинирали за медала "Карнеги", Асоциацията на издателите му определила най-високата, златната награда за
детско-юношеска литература, финансирана от "Нестле", влязъл в номинациите на наградата "Гардиън". Преведен е на десетки езици.
Рейтинг: 9.75 / 12 гласа
