Информационна теория на дискретните изчислителни системи

В книгата са изложени теоретичните основи на изследването на дискретните изчислителни системи с помощта на информационните методи. На базата на въведените информационни оценки и развития метод за информационна декомпозиция се определят качеството на изчислителните структури и ефективността на изчислителния процес в тях. Предложени са информационни модели на основните компоненти на дискретните изчислителни системи памети и процесори. Предложен е ентропиен баланс на изчислителния процес, който установява връзка между параметрите на изчислявания алгоритъм и реализиращата го структура.
С помощта на статистически данни от апробирани програми са потвърдени изказаните на базата на информационния анализ хипотези за връзките между оператори, операнди, дължина, време за изпълнение и енергийна ефективност на програмите.
В заключителната част са показани приложения на изложения теоретично-информационен подход за оценка на размера на интегралните схеми по зададено описание, на ефективността на микроконтролерни архитектури, езици за програмиране и топологии на мултипроцесорни системи. Предложеното определение на информацията в интуиционистките размити процеси е използвано за реализиране на метод за балансиране на натоварването при облачните изчисления.
Книгата представлява интерес за учени и докторанти, занимаващи се с проблемите на дискретните изчислителни процеси и системи.

Марин Маринов, (23.08.1948) - д-р, доцент.
Завършва Московския институт за инженери в транспорта (МИИТ) през 1972 г. Защитава кандидатска дисертация (к.т.н.) на тема: "Принципи за построяване на микропрецесорни и мултимикропроцесорни структури" в Московския енергетичен институт (МЭИ) през 1978 г. Професионалната си дейност започва в Института по приборостроене (впоследствие Институт по микропроцесорна техника) - София, където става ст.н.с. II ст. през 1984 г. Постъпва в Техническия университет - София (Колеж по енергетика и електроника), като доцент през 2006 г. От 2011 г. е доцент и в Европейски политехнически университет в Перник.
Основни области на научната и преподавателската му дейност: компютърни архитектури, микропроцесорна техника и вградени системи, проектиране на интегрални схеми.
Автор е на над 80 статии и доклади в страната и чужбина, както и 6 книги и учебници. Участвал и е ръководил над 60 научно-приложни разработки.
Член е на Съюза на учените в България и на европейската мрежа по вградени архитектури - HiPEAC.