Българският Великден или страстите български

"Тончо Жечев бе стълб в родната култура. Истински пазител на наследените от векове и хилядолетия ценности. Блестящ познавач на българската душевност и традиционната българска култура. И по някакъв неповторим и почти непонятен начин - проникновен ценител на европейската и световната култура от Античността до днес. Човек с наистина енциклопедични познания, осмислени и съчетани в негов самостоен и независим поглед към света и особено към литературата.

Тончо Жечев бе човек с особено присъствие. Той не беше ярък, ексцентричен, натрапващ се, а бе навлязъл във високата литературна критика, в хуманитаристиката и философията, а след това – и в съзнанието на културните хора като човек на познанието и разума, излъчващ преди всичко мъдрост. Започнал с вяра и активно действие за налагането на комунистическите идеали в младостта си, той бе придобил здравословен скепсис към процесите в така наречените "социалистически общества", който не бе тайна за никого.

Тончо Жечев бе и си остана една от броящите се на пръстите на едната ръка личности, които не предизвикаха към себе си отрицанието и хулата, избуяли в обществото ни с промените от началото на 90-те. Той бе търсен като партньор и от левите интелектуалци, към които априори принадлежеше, и от десните, включително и от Филип Димитров, за решаването на църковния разкол в тогавашните бурни времена. Думата му тежеше и сред най-изтънчените хора на духа, и сред обикновените хора.

Много са нещата, с които ще бъде запомнен Тончо Жечев. Тук безспорно влизат множеството му статии, есета и студии в областта на литературната критика и културология, както и белетристичните му опити. Но може би най-скъпоценните му бисери са поредицата от интервюта, които той даде на Тома Томов за предаването му Наблюдател, книгата Митът за Одисей, в която по един крамолен за тогавашната действителност начин се разсъждаваше за Бог в душите и нравствеността ни и за невъзможността да бъдеш Одисей в условията на железния идеен догматизъм и, разбира се, неговият шедьовър Българският Великден или страстите български. Съхраненото в тях познание за българина и българското ги правят непреходни и самостойна ценност от най-голяма величина за всеки от нас."
Владимир Атанасов

• Съборът
• Княз Стефан Богориди
• Кукушкият урок
• Основите на българската църква и политическата смърт на Александър Екзарх
• Великденската акция

• Източният въпрос
• Българският въпрос
• Безизходицата
• Драган Цанков в решителния ден
• "Феноменът на 1860 година"
• Георги Раковски в унията
• Константин Леонтиев и българският въпрос

• Отчаяни опити за излизане от политическата изолация. Паисий Пловдивски
• Страстната неделя, 1861 г.
• Краткотрайното тържество на унията
• Срамът от една победа
• Как ехото заглъхва (из една почти пропаднала преписка)

• Комисии и комисари
• Граф Игнатиев, новите комисии и новите опити за помирение
• Политическо изкуство, или политически позор
• Кой е д-р Стоян Чомаков?
• Гаврил паша, или Кръстевич

• Какво ще правим сега?
• "Времето дойде да ни отвори очите"
• Преминаването на Йордан
• Последняя горша первых
• Славейков и Петко Каравелов

• Летописец на цариградския кръг
• Революционер сред черковниците
• Консерватор сред либералите и либерал между консерваторите
• Краят на Тодор Икономов. Кому принадлежи той?

• Легендата за вграждането и идеята на поемата
• Паралели на носталгията
• Пред вековечните въпроси на живота