През последните няколко десетилетия сме свидетели на структурни промени, изразяващи се в нарастваща и силно доминираща в сектора на услугите икономика за сметка на намаляване дела на индустрията и селското стопанство. Как се отрази това върху икономическия растеж в страните от ЕС? Наблюдава ли се падаща производителност? Наблюдава ли се типичната за бизнес цикъла оздравителна промяна в отрасловата структура по време на финансово - икономическата криза от 2008 - 2009г.? Как тези тенденции се проявяват в условията на България? Защо на България ѝ трябва икономическо развитие, базирано върху иновации, екотехнологии и здравна индустрия? Отговори на всички тези въпроси можете да намерите в книгата.
Изследвани са въпроси по определяне на ролята на отделните икономически сектори и производствени отрасли в страните от ЕС, тези от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и в частност България, за постигане на стопанския растеж в годините преди финансово - икономическата криза от 2008 - 2009 г. и в условията на кризата. Емпиричните изследвания очертават тенденции и обобщения за потенциала и проблемите на преструктурирането на икономиките с цел постигане на по-висок растеж. Те дават импликации за структурната политика, която следва да водят страните на ЕС, в това число и България, за постигане на стабилен икономически растеж и повишаване на конкурентноспособността на икономиките им.
"Структурната политика трябва да се основава на държавна подкрепа за трансфера на производствените ресурси от стагниращи сектори без изгледи за развитие към сектори с перспектива за растеж, каквито са тези на базата на високите технологии. Това е единственият начин, чрез който може да се стимулира продължителен икономически растеж в страната."
"Ако постигането на стратегическата цел за изграждане на ефективна отраслова структура в България бъде оставено на действието на "свободните пазарни сили", може да се стигне до утвърждаване на архаичната и неефективна международна специализация на страната и на периферната и позиция в европейския интеграционен комплекс с всички произтичащи от това икономически и социални последици."
Росица Рангелова е доктор на икономическите науки, професор в Института за икономически изследвания при БАН, секция "Международна икономика". Завършва Висшия икономически институт "К. Маркс" - София(днес УНСС), специалност "Статистика". Специализира "Методология на международните макроикономически сравнения" в Държавния университет в Илинойс- САЩ (1989), и в Университета в Грьонинген- Холандия(1994). Гостуващ учен е в Бристол - Великобритания(1993), а по проблемите на измерване на иконимическия растеж работи в Дъблин - Ирландия(1997), и в Будапеща - Унгария(2001).
Автор е на няколко книги, десетки студии и статии на български и английски език. Участва в международни проекти като координатор за България по програмата "PHARE", програми на Европейската комисия и др. Заема едно от първите няколко места по системата RePEc на български автори - икономисти, най-много четени в света.
От 1994г. преподава създадената от нея дисциплина "Международни икономически сравнения" в бакалавърски програми в УНСС, по- късно и в магистърски програми в Стопанския факултет на ВТУ "Св. Св. Кирил и Медотий", както и дисциплината "Международни и сравнителни анализи" в НБУ - София.