Гюлестан. Газели

"В тази книга са представени двама велики персийски поети: Саади и Хафез. Първият от тях, живял през XIII век, е написал в последните години на живота си две знаменити поетически произведения: "Гюлестан" и "Бустан", а вторият, живял през XIV век, е прочут с безсмъртните си газели и рубаи за любовта, виното, свободомислието и човешките наслади като път от мигновеното към вечността."
Йордан Милев

"За какво ти е букет набран,
по-добре вземи ти Гюлестан.
Розата живее в срок уречен -
моят Гюлестан ще бъде вечен."
Из "Гюлестан"

"С песен и сърдечно слово - пак, и пак, и пак отново!
Вино пий, сърце орлово - пак, и пак, и пак отново!
С хубавица като кукла, взел смолистата ѝ букла,
поседи със чувство ново - пак, и пак, и пак отново!
Радостта ли ще е наша, ако няма пълна чаша
зарад времето сурово - пак, и пак, и пак отново!
Нямам никаква защита от коприната ѝ впита,
от сърцето ѝ готово - пак, и пак, и пак отново!
Ветре! Ако пуснеш корен, разкажи ѝ с шепот морен
от Хафез сърдечно слово - пак, и пак, и пак отново!

Безброй момичета са влюбени - ти си единствена сред тях.
За влюбените в мен момичета - единствен съм и аз, разбрах.
Не срещнах никакво различие и в двата свята в моя път.
Не ме съдете, резултатът им е бил и си остава - прах.
Все пак на алчните кажете "За всеки краят е един!"
Не трупайте пари, печалбата и загубата носят крах!"
Безкрайно обожавам хората, съединили в любовта
и думи, и дела. В признателност сред огъня им изгорях.
Хафез, за миг склони главата пред знанието на ума!
Могъщо е било сърцето, което знае що е грях."
Из "Газели"

Саади е гениален майстор на натуралистическия алегорически софизъм. Неговата философско-дидактическа поезия има един идеал - човекът и душевната му красота. Думата хуманизъм е признато откритие на поета. Взел много притчи, поговорки и пословици от народния фолклор, той ги облича в прекрасната форма на художествената реч и отново ги връща като крилати изрази и поговорки, които могат да се чуят сега в много страни на персийско-ислямския свят.

Идеите в "Градина на розите" изразяват интересите и идеологията на занаятчиите, търговците, дервишите и средните слоеве на градското население. Те извират от трудовете на знаменитите учени от Източното средновековие. Основата на всеки разказ е стихът, а римуваната проза служи като декор или атмосфера, която дава пълнокръвен живот на мъдростта, сентенцията или горчивата билка на опита. А всичко останало идва от таланта на Саади, изстрадан в един почти вековен живот. В неговата градина читателят, пазейки се от бодлите, може да откъсне само онези рози, чието ухание, по думите на поета, е вечно.

Хадже Шамс ед-Дин Мохамад Хафез-е Ширази (ок.1325/1326 - 1389/1390) е персийски поет. Представител на философско-лирическата поезия, той е известен с безсмъртните си газели и рубаи. Неговите стихове са връх в средновековната персийска поезия. В Иран те и до ден днешен се четат и декламират, а книги с неговото творчество има в домовете на повечето иранци. В училищата на Бухарското ханство от 14 до началото на 20 век стиховете на Хафез са влизали в задължителното обучение на учениците. Животът на Хафез и творбите му са обект на много анализи, коментари и тълкуване и оказват влияние върху развитието на персийската литература след 14 век. Стиховете на Хафез са преведени на всички европейски и много азиатски езици.