„Като гледам отговорен и изряден данъчен длъжник, се досещам, че той всеки ден е излинявал и накрай е стигнал до такова състояние, когато дрехи престават да бъдат необходими, а вместо тях се оказва, че е много нужно да си купи от погребален магазин фрак, закопчан под шията.
В мислите на изряден данъчен длъжник се върти тихото гробище, дето цъфтят бели рози, дето люлякът ухае и прясната трева се оросява от сълзите на живите. признавам, че днес мнозина са данъчните длъжници, които с готовност биха отстъпили този мисловен парцал, който им създава само неприятни грижи.
Главната цел на написаното е вашето благополучие и бъдещето на децата ви.
В областта на данъчното облагане целенасочено сме дезинформирани от тези, които си служат с лъжа и измама до такава степен, че е невъзможно да се различи истината от неистината.
данъчната отговорност притиска, както формовъчна преса притиска метал. Пресата мачка задълженото лице и на всички страни хвърчат пръски.
Зная много добре, че не печеля, казвайки на хората истината!
Човек, който казва истината си взема бележка и предпочита да си затваря устата, когато общува с органи на властта. Такъв човек трябва да бъде скромен и търпелив. А не като мене.
Вероятно ще има институции, които не желаят да се знае това, което съм написал.
Животът ми преминава в много приключения, произшествия и инциденти. Така е щом не ми идва акъла в главата. Всекидневието ми е обида за здравия разум.
На сичкото отгоре се впечатлих, че хората в България са стадо овце, а приходната администрация е техния вълк. А знаете какво става, когато вълк пази стадото...
Вярно ви казвам, тъй ми се струва.
След всичко това съм уверен, че говорейки истината в неподходящ момент ще ме нарекат циник.”
Здравко Славчев
