Мимолетността на земното щастие, недостъпността на човешкото познание, стремежът за самопознание - с поглед, насочен навътре - са част от идеите, които изпълват съзнанието и определят действията на "цвета на интелигенцията" от миналия век, или по-точно - на хората от границата между двата века. Хора, които в чистотата на своята младост се изкушават или от пътя на босоногия Толстой (да търсят злото, което винаги се изплъзва и остава скрито някъде в нас), или - изкушавани от хипнозата на девиза "Liberte. Egalite. Fraternite", отдаваха силите си - интелектуални и физически - на илюзиите, които животът поднасяше щедро, докато бъде осъзнато, че вътрешната индивидуална свобода е истинската, без която е немислима социалната. А събитията, със своята апокалиптична жестокост разголваха истината - сурова, без грим. И така, някаква дълбока мъка натрупваше своята утайка и ден след ден усилваше чувството за необходимост от помощ на българина. Помощ когато подаваш ръка на падналия; помощ, когато го подкрепяш в борбата; помощ, когато си му помогнал в пътя към възхода.
"И всички те, изпълнили своя дълг, доброволно сляха живота си с живота на нашия българин.
Душите ваши са струни цели с трепет благороден,
скръбта ни вас боли, триумфът наши
превръща се във ваш триумф народен."
Иван Вазов
Думите за благодарност народният поет изрича още през 1912 година на чужденците, които неотлъчно бяха с нас. Неговият поклон към тях е и наш дълбок поклон. Те присъстват в нашата летопис, свързали завинаги съдбата си със съдбините на България. Те бяха с нас - част от нашето минало: в най-трудните за българите дни живяха и страдаха с нас в робските години. Приятели на България - те бяха съвестта на цивилизования свят, протест срещу робството, срещу неправдата, срещу кръвопролитието, срещу верската тирания. Тяхната подкрепа бе гласът в защита на свободния живот, на свободното вероизповедание, на свободната воля.
Видима, здрава нишка свързва трайно съдбата на нашата Родина с тези Радетели на Истината. В своите трудове те подчертаваха великия подвиг на Първоучителите Кирил и Методий - въвеждането на славянската писменост, изтъкваха деятелността на поколения творци на Словото - открили пътя на славянските народи към света на цивилизованите нации. Словото, което с магическата си сила осветли Познанието и разкри историческите, духовните и чистите човешки истини.
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
