24 разказа, построени по класическата формула запетайка плюс но. На преден план е поставен съвременният човек, но моралните дилеми, които решават героите, са непреходни и вълнуващи. Светът е по-различен от очакваното, човекът е по-сложен от видимото на пръв поглед, постъпките имат последствия, възмездието подрежда изкривяванията. Авторът, Христо Кърджилов, не просто намира интересни случки, около които да построи сюжетите, не просто изненадва и провокира с неочакваните посоки в развитието на действието. Него го вълнува и онова, което стои зад видимото, намерило много точен израз в заглавието Вдън нещата. И то е не само ... |
|
В питейното заведение "Мусала" една колоритна компания от постоянни посетители вечер след вечер споделя абсурдния си живот с всички негови бивалици и небивалици, възможни само по времето на късния социализъм. Тук се подвизават актьори, лекари, бивши фабриканти и търговци, журналисти, поети, тенекеджии, художници, водопроводчици, инженери, паркетчии или просто пияници без ясна професия. Героите изживяват безкрайните си алкохолни часове, споделени на маса дори с хора, които не биха поздравили на улицата. Друг абсурд, възможен само при "победилия" социализъм: периодично кръчмата се преобразява в изборен ... |
|
Сборник с разкази. ... Дори и работещ с думи, художникът се познава лесно. В сборника с разкази „По-тихо от мрак” Христо Кърджилов разгръща целия си талант да чете душите на хората, да ги обрисува със силни, ярки краски, да подбира от палитрата на живота истории, които хем сякаш са се случили на съседната улица, хем носят заряда на необичайното, което толкова неустоимо ни привлича. Скелет в шахтата, провиснал от тавана балон с киселина, магически самоубийства си дават среща с мрачни планове за страховити, зли отмъщения, изпепелени и забравени, но неприключили истории, копаене гроб другиму и неизбежното падане в него, ... |
|
Поместените в тази книга 11 разказа пресъздават преживелици на автора в една непривична за неговата натура обстановка, изпълнена със странности и загадъчности. Това е светът на Северна Африка – привидно летаргичен и съвсем не така екзотичен, каквато представа се е изградила у лишените от наблюдателност. А Христо Кърджилов не само притежава това качество – като професионален художник той го е "тренирал" до степен, позволяваща му да съзира и в незначителния детайл същественото, да улови вътрешната динамика и да я изведе като доминанта, поразяваща въображението... Впрочем изненадата идва не толкова от начина, по ... |