„Осем разговора за психоанализата” – и така би могла да се нарече тази книга, в която психоаналитикът Жан-Жак Московиц приема „да наруши” традиционната професионална дискретност и да предостави максимално достъпни отговори на интервюиращия го „неофит” Филип Гранше, да сподели практиката си по изслушване на другия, да довери своите съмнения и убедености…. Жан-Жак Московиц е психиатър и практикуващ психоаналитик от 1968 г. насам. Членува в различни авторитетни френски психоаналитични асоциации като Espace Analytique и Psychanalyse Actuelle, на която е съучредител. Организира психоаналитични семинари, публични прожекции на ... |
|
|
Младежите изживяват сложна промяна в периода на юношеството, те се раздвояват между предизвикателството към света на възрастните и трудността да извършат психическата преработка по раздяла с детството. Когато едната от тези две тенденции се засили, това може да се превърне в "проблем". С настоящата книга авторът - детски психиатър и психоаналитик, ориентира обърканите родители: Как да разбират тревогата, блокажите или инхибициите на своето дете? От кой момент нататък потиснатостта и угнетеността на юношата се превръщат в истинска депресия? Как да се постъпи, когато юношата поема неразумни физически рискове? ... |
|
|
Ръководство за терапевтичната естетика. ... Експресивните изкуства са естествен начин за изразяване, осъзнаване и лекуване. Предоставят ни техники и похвати за себеизследване, терапия и творчество, помагат ни да развием чувствителност за проблемите на другите и ни предоставят безопасно пространство да изследваме вътрешния свят - сами за себе си или заедно с клиент. Изкуството помага не чрез думите, а чрез образите, цветовете, движенията, звуците; способно е да съдържа противоречия и точно така ни дава възможност да "покажем", а не само да "обясним", да разбираме чрез усещанията си, да извлечем смисъл, ... |
|
|
Книгата е част поредицата "Практики" на издателство "Център за психосоциална подкрепа". ... Не познаваме дете, което пораства без доктор, няма родители, които да не се страхуват детето им да не се разболее. Това означава ли, че тялото на детето е единствено и само органично, машина, която педиатърът поправя без други последствия? Няма ли връзка между страдащото тяло и някои епизоди на страдание от историята на детето и родителите му? Тук не става дума да правим неправилна психосоматична интерпретация и да слагаме най-леката ангина във връзка със семейната история. А по-скоро да поканим родителите и ... |
|
|
Какво казва едно дете, когато говори, че не се чувства добре в своето тяло на момче или на момиче? А какво казва един юноша? Кой трябва да бъде слушан? Как да се даде думата на детето и двамата му родители? Имат ли някаква дума специалистите - ендокринолози, психиатри, психолози, психоаналиици? Медицината се опитва да отговори по един категоричен начин на въпросите поставени от детето и юношата - тя си служи с диагнози и предлага медикаментозна терапия. "През последните десет и повече години както в САЩ, така и в Европа, се наблюдава безпрецедентен взрив на исканията за смяна на пола сред деца и юноши. В зависимост ... |
