Превод от английски: Иглика Василева. ... "Приятел на Кафка" (1970 г.) е най-представителният сборник с разкази на Исак Башевис Сингер (1904 - 1991), автор на романи и на кратка проза, на детски книги и пиеси, на мемоари и публицистика, Нобелов лауреат, класик на три литератури: еврейската, американската и тази на идиш. Книгата съдържа 21 истории, ситуирани по различно време на различно място (САЩ, Полша, Израел, Аржентина), а страниците ѝ са населени с пъстро множество от вълнуващи герои - писатели, чудаци, скитници, мечтатели, шарлатани, чудотворци, донжуани, ясновидци и дори едно опечалено ято гълъби. ... |
|
|
Книгата е финансирана по проект с подкрепата на програма "Творческа Европа" на Европейската комисия. В този забележителен том са събрани всички разкази на Джон Макгахърн, които е публикувал през живота си. Той отдавна е признат за майстор на жанра. Сборникът "Страндхил, морето" утвърждава името му на един от най-големите писатели на Ирландия. "Внимателен и лиричен, Макгахърн е в любовни отношения с езика и пише естествената история на душата.""Айриш Таймс" "Изящни кратки разкази. В тях ще видим Дъблин на овехтелите зали за танци и неловките ухажвания, на целувките по влажни ... |
|
|
В началото на ХХ в. прозата на Николай Лесков започва да се възприема като "явление", а него да смятат за "най-руския от руските писатели, който издълбоко и обширно е познал руския народ такъв, какъвто той е". Лесков не е класически романист от XIX в., той не е нито Толстой, нито Балзак, нито Дикенс, макар редица похвати и влияния от класическия европейски роман се долавят в творбите му. Той е преди всичко разказвач и то разказвач от голяма класа. Лесков е продължител на големите разказвачи от миналото, паметта за които е съхранила безбрежната руска равнина. Лесков е гледал на себе си преди всичко ... |
|
|
Париж притежава особена атмосфера. Години наред писатели и художници от цял свят идват тук, за да се осъзнаят или да намерят вдъхновение. Апогей са "Лудите двадесет" - десетилетието, допринесло най-много за чара на Париж, като люлка на културата. Епицентър, където стават прословутите "Les deux magots" и "Cafe de flore", които всички започват да наричат "литературните" кафенета. Тук Хемингуей разгръща таланта си, а Бунин намира своите тъмни алеи. Не всички са го харесвали. Едни са го обожавали, а други - ненавиждали, но истината е, че Париж не е оставил никого безразличен. В този ... |
|
|
Тези разкази на Ремарк са абсолютна новост за читателя. Публикувани за пръв път през 1930 - 1931 г. в американско списание, те са един вид продължение на романа "На Западния фронт нищо ново". Всички те имат една тема - стигмата на войната, проличала си чак години по-късно, чрез драматичните промени у хората. Разказите са страстен апел против забравата. Това им придава неповторима проницателност. Шейсет години след първата публикация на тези разкази в американското списание "Collier’s Weekly", те излизат за пръв път на немски език през 1992 год. и представляват един вид продължение на романа "На ... |
|
|
Най-честият герой в стоте разказа от "Центурия" е "един господин", но се случва да е също дама, съществуващо или несъществуващо животно, призрак, явление, разсеяна фея, крадци на Вселени, сън, даже и вик. Тези текстове, наричани от техния автор "романи в миниатюра", приличат още на джаз вариации по общовалидни теми или на моментални снимки от многозначителни събития... Един господин подслушва разговора на белоснежен еднорог с базилиск; гид обяснява на туристическа група структурните особености на ада; възрастен мъж изпада от селенията на съня в селенията на смъртта, откъдето се връща с мисия; ... |
|
|
"Събрани съчинения" (1959) шеговито подвежда от самото си заглавие: книгата всъщност е първа за гватемалския писател Аугусто Монтеросо "Черната овца и още басни". В нея са поместени едно от най-често цитираните литературни произведения на ХХ в., микроразказът "Динозавърът", както и дузина далеч по-обстоятелствени истории, в които неизменно личи типичното за автора съчувствено, но и хапливо отношение към света. Чудните премеждия на продавача на туземски главички мистър Тейлър; съдбата на злочестия швед Орест Хансон, най-високия човек на света; вътрешният монолог на магната, измъчен от ... |
|
|
Касабите и паланките в Босна изобилстват с какви ли не истории. В тези най-често скалъпени разкази под формата на чудновати събития и нерядко под маската на измислени имена се крие действителната и непризната история на този край, на живите хора и на отдавна измрелите поколения. Това са онези ориенталски лъжи, за които една турска пословица казва, че са "по-истински от самата истина". ... |
|
|
"Тази книга не е предназначена нито за учените, нито за философите, нито за богословите. Исках да отговоря възможно най-просто и искрено на въпроса: "Защо останахте верен на религията, в която сте роден?" Франсоа Мориак "В какво вярвам" представя един строг духовен поглед към собственото съществуване с всичките му падения и суети. Искрената изповед на твореца католик удостоверява тясната връзка между писането и религията, свидетелства за вътрешното напрежение между вярата и плътта."Ирена Кръстева ... |
|
|
Настоящият сборник включва неиздавани досега в книга разкази и есета, които първоначално са били публикувани в ъндърграунд вестници, литературни списания, дори порносписания. В тях се забелязва как Буковски започва да рафинира своя образ на вироглав, печен, сладострастен пройдоха, който безскрупулно пиянства, бие се, преследва сексуални приключения и пише стихове и разкази, докато слуша Моцарт, Бах, Малер и Бетовен. Разказите на Буковски са като самия му живот - ярки, ужасно смешни, улично-ангелски и тъжни. ... |
|
|
"Глухата неприязън на Фернан към майка му е ужасяваща, и още как! От нея той беше наследил пламъка, но ревнивата нежност на майката беше направила сина безсилен да подхранва непознатия огън у себе си. За да не го загуби, тя бе пожелала той да бъде слаб, беше го задържала само защото го беше подлагала на лишения. Беше го възпитала в дух на недоверие, на глупаво презрение към жените." Франсоа Мориак ... |
|
|
Сравняван с Хармс и Брехт, Ищван Йоркен (1912–1979) е известен по света като писателя, вдъхнал нов живот на краткия разказ във враждебните условия на социалистическия лагер. Първата книга с “едноминутни новели” (жанр на късото, сюрреалистично, гротескно повествование, измислен и утвърден от Йоркен) предизвиква фурор през 60-те: “...литературен хит без прецедент – разказват съвременници, – хората наизустяваха тези миниатюри, за да впечатлят приятелите си...” Водните премеждия на корковата тапа Шандор Г. Хирт и челичените мълчаливци от Течьо; впрягът от трикраки кучета като аргумент в полза на на мечтите; надбягването с ... |
