"Тази книга не е предназначена нито за учените, нито за философите, нито за богословите. Исках да отговоря възможно най-просто и искрено на въпроса: "Защо останахте верен на религията, в която сте роден?" Франсоа Мориак "В какво вярвам" представя един строг духовен поглед към собственото съществуване с всичките му падения и суети. Искрената изповед на твореца католик удостоверява тясната връзка между писането и религията, свидетелства за вътрешното напрежение между вярата и плътта."Ирена Кръстева ... |
|
|
Настоящият сборник включва неиздавани досега в книга разкази и есета, които първоначално са били публикувани в ъндърграунд вестници, литературни списания, дори порносписания. В тях се забелязва как Буковски започва да рафинира своя образ на вироглав, печен, сладострастен пройдоха, който безскрупулно пиянства, бие се, преследва сексуални приключения и пише стихове и разкази, докато слуша Моцарт, Бах, Малер и Бетовен. Разказите на Буковски са като самия му живот - ярки, ужасно смешни, улично-ангелски и тъжни. ... |
|
|
"Глухата неприязън на Фернан към майка му е ужасяваща, и още как! От нея той беше наследил пламъка, но ревнивата нежност на майката беше направила сина безсилен да подхранва непознатия огън у себе си. За да не го загуби, тя бе пожелала той да бъде слаб, беше го задържала само защото го беше подлагала на лишения. Беше го възпитала в дух на недоверие, на глупаво презрение към жените." Франсоа Мориак ... |
|
|
Отдавна неиздавания латиноамерикански автор Алехо Карпентиер (1904–1980) е един от най-емблематичните писатели на XX век, пленил читателите с редица произведения като "Екуе-Ямба-О" (1933), "Пътуване към зародиша" (1944), "Царството тук на земята" (1949), "Гонитбата" (1955), "Векът на Просвещението" (1962), "Право на убежище" (1972), "Бароков концерт" (1974), "Приложения на метода" (1974)."Бароков концерт" и "Гонитбата" ни дават цялостна представа за постиженията на кубинския майстор в разказа и новелата, като Европа и ... |
|
|
Сборник съчинения ... Творчеството на поета и мислителя Джакомо Леопарди (1798-1837) редом с това на Данте и Петрарка е един от върховете на италианската литература. Смъртта го застига в Неапол, докато работи над френското издание на своите съчинения. Сборникът трябвало да завърши с "Мисли за характера на хората и тяхното поведение в обществото", от които Леопарди успява да напише 111. Със своята горчива проницателност Мислите и днес са едно изненадващо въведение в микрофизиката на човешките взаимоотношения и генеалогията на морала. "Смъртта не е зло, защото освобождава човека от всички злини и заедно с ... |
|
|
Приказки за любовта, за фините трептения на душата, за необятните стремления на духа, за богатия свят на въображението, за магията на детството. Любовта - прелестна и тайнствена... Проклятието да бъдеш обичан от всички, и благодатта сам да обичаш... Копнежът по вълшебствата и изгубения рай на детството. Тези игри на сенки, прелестни пъстроцветни кристали, притежават тайната на капките роса - и в най-малките си частици те са огледало на безкрайността. Под тънкото було на естетическата хармония в творбите на Херман Хесе, един от най-големите писатели на XX век и Нобелов лауреат за литература за 1946 година, извира ... |
|
|
Разказите в "Мистерията живот" са въз основа на преживяванията ми с Клод. Писал съм ги, когато бяхме заедно и сега като ги препрочитам, в съзнанието ми изплуват ярки спомени, а сърцето ми болезнено се свива от носталгия по щастливите дни… Водех приятно и безметежно съществуване; отделях по четири часа за работа, седем дни седмично. Доставяше ми удоволствие и сега осъзнавам какъв късметлия съм бил, че всеки път, когато ми потрябваше нов сюжет, успявах да го намеря. Ежедневният четиричасов режим на работа, нито минута повече, ми осигуряваше доста време да се заигравам и с други неща. Заиграването ми много скоро ... |
|
|
Сборникът Плюм, в който с най-голяма сила проличава основната тема в творчеството на Мишо - отказът от всекидневната реалност, съдържа текстове в проза, стихотворения и две драми. В него проличава влиянието на постфройдистката традиция на психиатричните представи и несъзнателното писане от 20 -те години на миналия век, както и известен натуралистичен маниеризъм с наративни намигвания към болезненото и нарцистично клинично себеизследване ала Антонен Арто и със силно криптирани, трудно разбираеми препратки към личните преживявания на автора и към повлиялите го литературни произведения. Основна част от този сборник, ... |
|
|
"Хармс" е най-популярният от многото псевдоними на Даниил Ювачов, роден в Петербург през 1905 г. Писателят има около 30 псевдонима, много от които стават имена на герои в негови произведения. Нетрадиционен, авангарден белетрист и поет, който в свое стихотворение нарича себе си Властелин на свободните мисли, Даниил Хармс е модернист по отношение на езика и попрището на литератора, има философски интереси, а в своите произведения, пълни с фантасмагории и парадоксални обрати, експериментира с текстовете и се занимава с хаоса на живота от необичайна гледна точка. Творбите на Хармс не са с поставени в граници ... |
|
|
Изданието включва повестта "Съкровен човек" и още 12 разказа, в които главните герои са деца и юноши. Сред тях са "В зората на мъглявата младост", "Малкият войник", "Юлска буря", "Вятър орач", "Желязната старица" и други."За езика на прозата на Андрей Платонов може с еднакъв успех да се каже, че отвежда руския език до семантична безизходица,или по-скоро - открива философията на безизходицата в самия език. Дори това да е вярно само наполовина, то е достатъчно, за да наречем Платонов един от изключителните писатели на нашето време, тъй като наличието на ... |
|
|
Шедьоврите на световната литература са кариатидите, които крепят огромното и невидимо мироздание на човешкия дух. Във всяко време, когато са поставени на изпитание нравствените устои на отделната личност или цели нации, великата творба е като спасителна слънчева стълба в бездната на отчаянието, хаоса и неверието. Книгата е част от поредицата "Шедьовър" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
Книгата е двуезично издание - на бълграски и немски език. ... "Настоящата книга се издава по повод 50-годишнината от кончината на австрийския поет и преводач Густав Хайнзе с гражданско име Йозеф Клайн (1896 - 1971), живял и творил в България от 1924 г. до смъртта си през 1971 година. В лицето на Йозеф Клайн германците и австрийците губят един свой поет, а ние българите губим един свой голям приятел и голям преводач, какъвто едва ли скоро ще се роди." Проф. д-р Константин Гълъбов, 25.01.1971 "Dieses Buch wird anlässlich des fünfzigsten Jahrestags seit dem Ableben des österreichischen Dichters ... |
