"Госпожа Котарана облече Бебчо и Ръкавичка с чисти сукмани и нагръдници, а след това извади всякакви елегантни неудобни дрехи от скрина, за да премени сина си Том." Из книгата Книгата е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио. ... |
|
"Следващите дни също били мразовити, но след това времето се затоплило и дошла дълго чаканата пролет. От юг започнали да долитат птици. Един ден Герда научила песента за розите, които през настъпилото лято били особено благоуханни и цъфтели непрестанно. Тези дни били толкова прекрасни!" Из книгата Книгата е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио. ... |
|
"Котаран, щом подушил вареното месо, захванал да мяука, хвърлил се към тенджерата и се заловил да лапа. Горските зверове го гледали уплашено и си шепнели: – Вижте го какъв е страшен! Целият свят е готов да изяде!" Из книгата Пан Котаран е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио. Илюстрациите са дело на Альона Топалова. ... |
|
Книгата е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио."Някой си човек имал син. Когато той пораснал вече за женитба, баща му почнал да мисли как да го ожени за добра мома, тъй че да са си лика-прилика. Мислил, мислил и най-после намислил. Натоварил една кола със сливи, па тръгнал по селата да ги продава." Из книгата ... |
|
Който не работи, не трябва да яде е част от поредицата Любима детска книжка от издателство Скорпио. Прекрасните илюстрации и адаптирания текст ще въведат малките читатели в чудесния свят на народните приказките."В едно село расла хубава мома Богданка. Тя била едничка на баща и майка. Била много галена. Майка ѝ шетала из къщи, чистела, готвела. Богданка само ходела насам-нататък, нищо не подхващала. Почнали да идват оттук-оттам да я искат за снаха. Майка ѝ на всички казвала: – Наша Богданка не е научена да работи." Из книгата ... |
|
"Отишъл си старецът и цяла година ходил насам-натам да пита за крадците. Като се изтърколила годината, той пак похлопал на царските врати. А големците пак били събрани на съвет. – Годината мина - рекъл им старецът, – върнете ми торбата с жълтиците. – Годината мина, но ти, старче, закъсня - вдигнал се пак оня, брадатият. – Аз ти казах да се явиш тука след една година, а ти пристигаш след една година и един ден. Значи, просрочил си. Губиш торбата. Хайде, махай се, че имаме работа. Старецът излязъл вън, почесал се по тила и рекъл: – Право ми казаха хайдутите. Тука са били най-опасните, ония, дето и крадат, и лъжат.& ... |
|
"–Ку-ку, ку-ку, ку-ку - изпя няколко пъти дървеното часовниче над леглото и млъкна. Мама се навежда над Катиното креватче, погалва Катето по бузата и казва: – Спи, детото ми, спи! Едната ръчичка на Катето държи новата кукла Фифи, която вчера заран ѝ подариха, другата е под завивката. Мама угасва лампата и излиза на пръсти. Катината ръчичка се отпуска и Фифи се изплъзва от пръстите ѝ. В стаята е полутъмно. Спи земята, спи стаята, спи Катя, спи Ваньо, спят всички и всичко. Всичко ли? Не, не. Ето виж: тихичко се промъква през прозореца един лунен лъч - син като копринена жица, движи се тук-там и спира до ... |
|
Двамата братя е българска народна приказка с поука и е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио."Най-после двамата братя дошли на върха на планината. Там имало една равна поляна, покрита със зелена морава; насред поляната се издигало клонато дърво, под което блестял бистър кладенец. Под дървото седял на бял мраморен камък Момчил юнак. Като ги видял, почудил се как са могли да дойдат при него живи и как са ги пуснали халите. Двамата братя му се поклонили до пояс и го поздравили: - Добър ден, юначе! Момчил не им отговорил, а само се усмихнал и, като ги изгледал от долу до горе, ги запитал ... |
|
Българска народна приказка с поука."Като чула тия думи, майката пропищяла: – Майчице, какво направих! Просякът ми казваше, че кой каквото прави - на себе си го прави, вярна му беше приказката, добре казваше той, но кой да слуша! И захванала да си удря главата с два юмрука." Из книгата Книжката е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио. ... |
|
"Бащата се усмихнал и рекъл: – Ех, момчета, вие сте търсили неволята из пущинаците, а тя била при вас. Самата неволя ви е помогнала да си поправите колата. Поразмислете малко и ще разберете, че съм прав." Из книгата Книгата е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио. ... |
|
Приказка от Светослав Илиев."Имало едно време едно малко мече. То много обичало да си играе с други мечета, но било доста непослушно и палаво. Един ден, въпреки забраната на майка си Мецана и на татко си Мецан, то излязло от къщи и решило да се разходи само из гората." Из книгата Книгата е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио. ... |
|
Българска народна приказка."Нагостили бащата пребогато. А на изпроводяк зетят метнал на гърба му лисичи кожух за армаган. – Леле, леле, старче, какво доживяхме! Мене зетят ме нагости със слама, а тебе те е бил, та чак кожата ти е одрал!" Из книгата Книжката е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио. ... |