Прочетете за приключенията на пчеличката Мая в книжката на издателство Скорпио. Адаптирано и съкратено издание на вдъхновяващата история за Мая може да прочетете и съпреживеете в тези кратки 8 странички с чудесни илюстрации от Костадин Костадинов."Всички балгодарили на Мая, че се е върнала и ги е предупредила за коварното нападение. От своя страна тя разказала за приключенията си извън кошера и помолила за прошка. Царицата проявила своето великодушие и не само простила на Мая, но я обявила и за героиня на кошера." Из книгата Книжката е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио. ... |
|
|
"Казват, че ефектът от яденето на твърде много марули е "сънотворен". Никога не съм се чувствала сънлива след ядене на маруля, но аз не съм зайче. Марулите наистина имаха силен сънотворен ефект върху зайчетата Флопси. Когато порасна, зайчето Бенджамин се ожени за зайчето Флопси. Те имаха голямо семейство и бяха много неразумни и жизнерадостни. Не помня отделните имена на децата им. Обикновено бяха наричани зайчетата Флопси." Из книгата Книжката е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио. ... |
|
|
"Яхнал дребното си магаре, дядо Пешо се връщал от пазар. Клатучкал се и нещо си тананикал. Като стигнал дървения мост на край селската река, той смахмузил магарето - да мине по-бързо, и го подканил: – Дий, Марко! Засилило се дядовото Пешово магаре, но додето претопурка през моста, подковата на левия му заден крак се закачила на един чеп и се откъртила. Залъщяла върху моста като сребърен полумесец." Из книгата Художник: Галин Георгиев. Книжката е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио. ... |
|
|
"Когато Принцът видял Палечка, той се влюбил в нея, тъй като тя била най-красивото момиче, което някога бил виждал. Поканил я в замъка си, попитал я как се казва и ще стане ли негова съпруга и Кралица на всички цветя. Палечка засияла от щастие. – Да - отговорила тя на красивия принц. Той ѝ подарил чифт красиви криле, с които да лети от цвят на цвят. – Няма да се казваш Палечка! - казал ѝ Принцът. – Ще те наричаме вече Майско Цвете. И така, тя се омъжила за Принца, станала Кралица на цветята и двамата заживели щастливо." Из книгата Книгата е част от поредицата Любима детска книжка на издателство ... |
|
|
"Когато тези дънери се напълниха, те запознаха да опразват торбите в дупка, високо на едно дърво, което преди това е принадлежало на един кълвач. Лешниците се търкаляха надолу във вътрешността на дървото. – Как изобщо ще ги извадиш отново? Това е като касичка за пари! - попита Гуди. – Ще бъда много по-слаб преди пролетта, любов моя - отвърна Тими, като надничаше в дупката." Из книгата Книжката е част от поредицата "Любима детска книжка" на издателство "Скорпио". ... |
|
|
"Най-после колата спря пред една къща, където кошницата беше извадена, пренесена вътре и оставена. Готвачката плати на куриера, задната врата се затръшна и колата отпътува с грохот. Но не настана тишина - като че ли минаваха стотици коли. Кучета лаеха, момчета свиреха на улицата, готвачката се смееше, прислужницата тичаше нагоре-надолу по стълбите, а едно канарче пееше като парен локомотив." Из книгата Книжката е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио. ... |
|
|
"И така, това е история за два палави мишока. Но все пак те не бяха толкова лоши, защото Том плати за всичко изпочупено. Той намери една изкривена монета под килимчето пред камината и в навечерието на Коледа заедно с Хунка-Мунка я пъхнаха в едно от чорапчетата на Лусинда и Джейн. И много рано всяка сутрин - преди всички да се събудят - Хунка-Мунка идваше с метлата и лопатката си, за да помете куклената къщичка!" Из книгата Книжката е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио. ... |
|
|
"Имаше едно време един селски магазин. Името над прозореца беше "Джинджър и Пикълз". Това беше малък магазин - точно подходящ размер за куклите - Лусинда и Джейн, готвачката, винаги купуваха хранителните си продукти от Джинджър и Пикълз. Щандът вътре беше на подходящата височина за зайчетата. Джинджър и Пикълз продаваха червени носни кърпички на точици на цена от едно пени и три петачета. Те също така продаваха захар, емфие и галоши. Всъщност независимо че магазинчето беше толкова малко, в него се продаваше почти всичко - освен някои неща, които спешно ви трябват, например връзка за обувки, фиби за коса и ... |
|
|
Когато Прасенцето разбра какви са намеренията на Вълка, окачи един казан с вода на огнището и запали силен вятър. И точно когато Вълкът се спускаше надолу през комина, махна капака на казана и Вълкът падна вътре. А Прасенцето веднага захлупи отново с капака казана, свари Вълка и го изяде за вечеря. И след това Прасенцето живя щастливо дълги години наред. Книжката е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио и е с меки корици и гланцирани страници. ... |
|
|
"Когато стигнаха до подножието на хълма и до оградата, нищо не беше останало за носене освен малкото вързопче на Люси. Люси се покатери на оградата с вързопчето в ръка, после се обърна да каже "лека нощ" и да благодари на перачката. Но какво странно нещо! Госпожа Ежка не беше изчакала нито за благодарности, нито за сметката за прането! Тя тичаше с всички сили нагоре по хълма. А къде беше бялата ѝ шапчица с къдрици? А шалчето ѝ? А рокличката и фустата? И колко мъничка беше станала! И колко кафява и покрита с бодли! Защо? Госпожа Ежка не беше нищо друго освен един таралеж!" Из книгата ... |
|
|
Старите хора е българска народна приказка с поука."Един жесток цар изкарал закон да бъдат погубени всички стари хора. – Каква полза от тях - казал той, – нито орат, нито жънат, нито дърва секат. Само ядат хляб и се пречкат вкъщи. По-добре ще живеем без тях. Запретнали се царските палачи. Всичките стари хора били погубени. Останал само един старец - баща на болярин. Дожаляло на болярина да вземе главата на стария си баща, затуй го укрил на тайно място и го хранел скришом, без да знае никой." Из книгата Книжката е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио. ... |
|
|
"Като стигнал кладенеца и се навел да пие вода, тежките камъни го повлекли надолу в кладенеца. Той цопнал във водата и се удавил. Видели това седемте козлета, дотичали и завикали с цяло гърло: – Вълкът потъна! Вълкът е мъртъв! И от радост затанцували с майка си около кладенеца." Из книгата Книгата е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио. ... |
