Гладната революция на д-р Емилова е книга, написана като журналистически репортаж за едно 20-дневно гладуване на плодове и чай в клиниката на прочутата лекарка. Нейната сърцевина са 25 истории на хора, излекували своите болести (някои от които са обявени за нелечими) с този чудотворен метод, създаден от незабравимата Лидия Ковачева. Как и защо се случва това изцеление, как се стига до диабет тип две, хипертония, стеатоза и още куп други заболявания, резултат от начина на живот в индустриално развитите страни? Може ли лечебното гладуване да повлияе автоимунните болести? Как природосъобразното хранене връща човешкия ... |
|
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
|
В началото на 2020 година за пореден път на човечеството бе съобщено, че е изправено пред смъртоносна пандемия, която ще вземе стотици милиони жертви. Месеци по-късно, отново за пореден път се оказа, че нищо от предсказанията на медийната пропаганда не се случи. Средната възраст на официално починалите от Covid-19 в България бе 75 години, но средната продължителност на живота в нашата страна е само 74. Въпреки това, чрез съгласувано безумни действия, насочени срещу хипотетичен проблем, правителството почти напълно разруши икономиката, остави стотици хиляди семейства без препитание и досъсипа ключовите за бъдещето и ... |
|
|
За свободата и вътрешната сила. Наричат Едит Ева Егер - Ане Франк, която оцеля, защото шестнайсетгодишната унгарска еврейка има късмета да остане жива в лагерите на смъртта. Пише книгата си на деветдесетгодишна възраст като разказ за оцеляването си, за изцелението си и за хората, на които е помогнала да се освободят от травмите си. Сравняват Изборът с класиката Човекът в търсене на смисъл на Виктор Франкъл. Менторството и приятелството на Франкъл помагат на Едит да преосмисли преживяното и да разбере, че от истинско значение е не какво ние очакваме от живота, а какво животът очаква от нас. Авторката емигрира ... |
|
|
В Хроника на болката Иво Иванов ни потапя в дива амалгама, съставена от напълно различни, действителни истории, разхвърляни във всички точки на времето и пространството. Да, между тях съществува съединителна тъкан - болката. Но дали тя е повод за отчаяние и разруха, или суровина за онази необяснима сила, върху която се крепи чудото, наречено човек? Отговорът зависи от теб и от това какво се крие между твоите корици. В последните години нашият свят бе разтърсен из основи. Всяка точка на нашето малко синьо кълбо бе подложена на пандемии, поляризация, войни, популизъм, катаклизми и инфлация. Да, много бяха поводите за ... |
|
|
Още ли се задоволявате с историята, писана под диктата на победителите и техните слуги? Поне от два милиона години нашите предци са изсичали знаци, сътворявали са азбуки, редили са всевъзможни тайни и явни писмени системи върху кости, камъни, кожи, метал и хартия... Целта им е била да ни завещаят мъдростта, събрана през стотиците векове, които те са съумели да одухотворят. В тях ще откриете шифрите за разчитането на изконния опит, премълчавани събития и загробени тайнства, в които е скрита силата на народа ни, надживял древни цивилизации и въздигнал се върху земята с най-старите светилища и градове в Европа! Време е да ... |
|
|
Малко е да се каже, че това са лични спомени - те са енциклопедия на най-ценното в историко-етно-социален план, което една чужденка е видяла, пресъздала и възвеличила. Забележително е нейното отношение към природата ни, която нарича магическа, към диханието на Розовата долина, към културното наследство, което София притежава като безценен ореол на мъдрост, поетичност и надежда. Атмосферата на книгата ще изненада скептиците, които са вечно недоволни от държавата ни."Изглежда много българи са си въобразявали, че отивайки на запад и присъединявайки се към Европа, автоматично ще получат достъп до ослепителното изобилие ... |
|
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |
|
|
Столетниците са омайни, мъдри хора. Някои изумяват с бистър ум, ясна памет и красноречие, други са мълчаливи и умислени. Едни са весели, въпреки тежестта на годините, други са прегърбрени от тях. Някои са младолики, други - с набраздени от времето лица. Но всички, за които ще прочетете, са специални. Столетниците са изключителни хора. Друговремци. Останали още малко на тази земя, сякаш за да я направят по-добра. Цялата мъдрост е в тях, цялата тежест на живота. Цялата тъга е прибрана в избледнелите им очи и цялото примирение е там. Цялата надежда таят, че младите ще дойдат да ги видят. И цялото разочарование, че тях ... |
|
|
"На Хаджийски принадлежат: заключението, че общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас; понятието организовани единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма); готови да убиват с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб; диагноза на прочутата масова болест у нас - завистта; болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на ... |
|
|
Лични интервюта с над 20 самоизградили се милиардери. 20 принципа на милиардерския успех и богатство. Рафаел Баджаг показва, че привилегиите, образованието, възпитанието и голямото наследство не са задължителни предпоставки за натрупването на богатство. Милиардерите в тази книга сами си пробиват път чрез упорит труд, изобретателност, всеотдайност, неподчинение и огромна страст към онова, с което се занимават. Книгата е вдъхновение за предприемачите по целия свят. ... |
|
|
Започвайки тази книга 1951 г., Дъглас Рийд я пише за повече от 3 години, през по-голямата част от времето разделен от жена си и новосъздаденото семейство, работейки в централната библиотека на Ню Йорк, или печатайки на пишеща машина в спартански условия на квартира в Ню Йорк или Монреал. Книгата беше преработена с майсторско усърдие, всичките й 300 000 думи, само епилогът е прибавен през 1956 г. Историята на самата книга - необичайните обстоятелства, при които беше писана, и как ръкописът, след като остана скрит за повече от 20 години, излезе на бял свят и най-накрая допуснат за публикуване, е част от историята на нашия ... |
