Питагор от Самос (ок. 570 - ок. 495 г. пр.н.е.) е древногръцки философ и математик, за когото е прието да се смята, че е първият, нарекъл себе си философ като разграничение от софистите. Той е основател на Питагорейския съюз - религиозно-философската школа питагореизъм, базирана върху убеждението, че душата е безсмъртна и способна на прераждане, а всяко събитие и явление във Вселената може да бъде представено във вид на числа. Питагорейството съзира символи и отношения навсякъде - най-вече в изкуствата, музиката, архитектурата, астрономията - и на тях именно се гради хармонията в света. Питагоровото идеалистично-мистично ... |
|
|
Платон (428 / 427 - 348 / 347 г. пр. Хр.) е древногръцки философ и математик, основател на Атинската академия - първото висше училище в Западния свят. Той е сред най-важните представители на елинистичната философия, един от стожерите на цивилизацията ни. Притежава безкрайна интелектуална дълбочина и с неспирна енергия изучава и дискутира в различни сфери от обществената мисъл, като във всяка област на познанието оставя свой уникален принос. Платоновите теоретични концепции за света на идеите издигат духовните мотиви до теоретични начала и предлагат качествено ново разбиране за действителността. Произведенията му в ... |
|
|
Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770 - 1831 г.) е монументална фигура за философската наука като достижения и като принос за развитието на поколения мислители след това. Интелектуалната среда, която го обгражда от най-ранно детство в лютеранска Прусия, способства за високата му образованост и ерудиция, а фанатичната страст, с която интерпретира и надгражда мъдростта на вековете, предопределя нескончаемия размах на неговата мисъл. Хегел е сред бащите на класическия немски идеализъм, а диалектическият метод на философията му има характера на революция в теоретичното мислене. Дълбочинния анализ, който Хегел прави на човешкия ... |
|
|
Книга двадесет и пета от поредицата "Философия за всеки". ... Ибн Сина, известен с латинизираната форма на името си Авицена, е вероятно най-значимият арабски философ, учен и енциклопедист и един от най-великите мислители в средновековния свят. Работи по обширни по обем теми - от човешкото тяло и законите за движение на небесните светила до принципите на възприятието, понятието за душа, математически парадокси, естетически проблеми, особеностите на езика и какво ли още не. Заради уникалната амалгама от тезите на аристотелианството и на ислямската теология във философските му разбирания учените го определят като ... |
|
|
Епикур (341 - 270 г. пр. Хр.) е автор на над тристата философски произведения, от които до нас са достигнали само фрагменти, цитирани от по-късни последователи. Първоначално Епикур се приобщава към школата на платониците и следва основните принципи на Демокрит. С времето обаче отхвърля метафизиката на своите предшественици, изгражда собствена обективна етика и формулира егоцентрична морална философия, в която отделният човек е сферата на моралното начинание. Основен закон в тази система е принципът за единството на природата и човека, които са единно цяло, защото се подчиняват на едни и същи закони. Школата на философа ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Философия за всеки" на издателство "Милениум". ... Марк Тулий Цицерон (106 - 43 г. пр.н.е.) е римски философ и оратор, адвокат, държавник и мислител, известен като най-големия стилист на латинската проза и реч. Животът и творчеството му съвпадат с упадъка на Римската република, а самият той като личност се превръща във важен фактор в много от значимите политически събития на времето си. Речите му пред Сената са неувяхващ пример за ораторско майсторство, а трактатите му "За държавата" и "За законите" на практика задават модерното определение за държава ... |
|
|
Диоген е роден в старогръцкия град Синоп (днес в Турция) през 412 пр.н.е. Починал е през 323 пр.н.е. в Коринт, днес Гърция, а според Диоген Лаертски датата на смъртта на му съвпада с тази на смъртта на Александър Македонски във Вавилон. Смятан е за най-яркия представител на школата на киниците, прочули се със своите остри критики към обществените норми и ценности. Тяхното название по-късно става нарицателно - така наричаме цинизма в съвременния свят. На Диоген принадлежи и основата за понятието космополизъм, а от знаменитите му кратки диалози се развива и процъфтява Мениповата сатира - жанр в античната литература, в ... |
|
|
Блез Паскал (1623 - 1662) е наричан архитектът на модерната цивилизация. Брилянтен учен - математик, физик, механик и изобретател, той проявява способностите си още в ранна младежка възраст. Сред заслугите му са реализацията на един от първите образци на изчислителна машина, авторството наосновния закон на хидростатиката и на теоремата за коничните сечения, полагането на основите на математическия анализ, теорията на вероятностите и проективната геометрия, както и емпиричното доказателство за съществуването на вакуума. Но Паскал е също така забележителен писател, класик на френската литература, християнски теолог и ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Философия за всеки" на издателство "Милениум". ... Животът на Гаутама Сидхарта, познат като Буда, е обвит в легенди и предания. Създателят на философското и религиозно учение будизъм е роден като принц, но избира живота на странник и аскет. В миг на прозрение открива принципа на Средния път, след което в самота и уединение се занимава усилено с проблема за човешкото съществуване и формулира трактата за четирите благородни истини. Основен принцип на учението му е правилото, че човек винаги трябва да търси истината сам, защото истината е свобода и избор. Философията му ... |
|
|
Николай Александрович Бердяев (1874 - 1948 година) е руски религиозен философ и социолог, виден представител на руския екзистенциализъм и персонализъм, блестящ публицист, авторитетен учен и обществен деятел. Задълбочен мислител, хуманист и мъдрец, той изпъква като централна фигура на руския духовен Ренесанс. Главният патос в съчиненията му са двете взаимосвързани проблеми - свободата и творчеството, въз основа на които строи своята метафизика, етика, историософия и антропология, разработва идеите си за ново религиозно съзнание. Сред своите съвременници религиозни философи Бердяев е и един от първите, заговорили за ... |
|
|
Жан-Жак Русо (1712 - 1778) е един от най-важните и влиятелни мислители на 18 -ти век. Едновременно писател, философ, натуралист и музикант, той успява да постави под въпрос социалните и политическите структури на своето време. Един от колосите в групата на френските просветители енциклопедисти Русо се нарежда сред мислителите от най-радикалното ѝ крило, подготвило духовете за Френската революция от 1789 година. Темата за естествения, свързан с природата и непокварен от цивилизацията човек, пронизва цялата тъкан на литературните и философските му произведения, както и абсолютно новаторската му теория за ... |
|
|
Сьорен Киркегор (1813 - 1855) е датски философ, писател, и теолог, един от най-значимите представители на модерната хуманитарна мисъл, когото приемат за основоположник на екзистенциализма. В произведенията си утвърждава свободата на личността, персоналната отговорност и самостоятелния избор като единствен път към постигане на съвършенство и нравствена хармония. Той е и свързващото звено между религиозната основа на хегелианството и същинската екзистенциална философия на модерността. Като един от малкото творци, при които животът и творчеството изцяло се припокриват, Киркегор често е определян ту като неоортодоксист или ... |
