Карл Густав Юнг (1875 - 1961) е швейцарски учен, философ, психиатър и психолог, антрополог, религиозен историк, културолог, изследовател на митовете и символите - толкова разнообразен, нестандартен и многопластов ум, че споменаването му винаги предизвиква дискусии и разнопосочни мнения. Провъзгласяван е от едни за най-големия мислител на времето си, а от други - за наукоподобен мистик и фантазьор (главно заради изследванията му на различни алхимични текстове и интереса му към ведическите традиции на Изтока, астрологията и религиите). Но дори и най-големите опоненти на швейцареца не могат да отхвърлят с лека ръка ... |
|
|
Книга седемнайсета от поредицата "Философия за всеки" на издателство "Милениум". ... Епиктет (ок. 50 - 138 г.) е античен философ стоик, който подобно на Сократ не оставя свои трактати, а използва формата на беседата и диалога, за да предаде на околните възгледите си. Роден като роб, впоследствие помилван и освободен, той прави може би най-задълбочените проникновения за човешката свобода в историята на философската мисъл. Разбиранията му са формирани както под въздействие на платониците, така и от все по-разрастващото се в онова време християнство, чрез което логиката на старите стоици - Зенон, Диоген ... |
|
|
Епикур (341 - 270 г. пр. Хр.) е автор на над тристата философски произведения, от които до нас са достигнали само фрагменти, цитирани от по-късни последователи. Първоначално Епикур се приобщава към школата на платониците и следва основните принципи на Демокрит. С времето обаче отхвърля метафизиката на своите предшественици, изгражда собствена обективна етика и формулира егоцентрична морална философия, в която отделният човек е сферата на моралното начинание. Основен закон в тази система е принципът за единството на природата и човека, които са единно цяло, защото се подчиняват на едни и същи закони. Школата на философа ... |
|
|
Блез Паскал (1623 - 1662) е наричан архитектът на модерната цивилизация. Брилянтен учен - математик, физик, механик и изобретател, той проявява способностите си още в ранна младежка възраст. Сред заслугите му са реализацията на един от първите образци на изчислителна машина, авторството наосновния закон на хидростатиката и на теоремата за коничните сечения, полагането на основите на математическия анализ, теорията на вероятностите и проективната геометрия, както и емпиричното доказателство за съществуването на вакуума. Но Паскал е също така забележителен писател, класик на френската литература, християнски теолог и ... |
|
|
Книга двадесет и пета от поредицата "Философия за всеки". ... Ибн Сина, известен с латинизираната форма на името си Авицена, е вероятно най-значимият арабски философ, учен и енциклопедист и един от най-великите мислители в средновековния свят. Работи по обширни по обем теми - от човешкото тяло и законите за движение на небесните светила до принципите на възприятието, понятието за душа, математически парадокси, естетически проблеми, особеностите на езика и какво ли още не. Заради уникалната амалгама от тезите на аристотелианството и на ислямската теология във философските му разбирания учените го определят като ... |
|
|
Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770 - 1831 г.) е монументална фигура за философската наука като достижения и като принос за развитието на поколения мислители след това. Интелектуалната среда, която го обгражда от най-ранно детство в лютеранска Прусия, способства за високата му образованост и ерудиция, а фанатичната страст, с която интерпретира и надгражда мъдростта на вековете, предопределя нескончаемия размах на неговата мисъл. Хегел е сред бащите на класическия немски идеализъм, а диалектическият метод на философията му има характера на революция в теоретичното мислене. Дълбочинния анализ, който Хегел прави на човешкия ... |
|
|
Жан-Жак Русо (1712 - 1778) е един от най-важните и влиятелни мислители на 18 -ти век. Едновременно писател, философ, натуралист и музикант, той успява да постави под въпрос социалните и политическите структури на своето време. Един от колосите в групата на френските просветители енциклопедисти Русо се нарежда сред мислителите от най-радикалното ѝ крило, подготвило духовете за Френската революция от 1789 година. Темата за естествения, свързан с природата и непокварен от цивилизацията човек, пронизва цялата тъкан на литературните и философските му произведения, както и абсолютно новаторската му теория за ... |
|
|
Жан Пол Сартр (1905 - 1980) е безспорен гигант във философията на XX век. Единодушно определян като най-влиятелната фигура в екзистенциализма, той вдъхновява няколко поколения интелектуалци. С бурния си личен живот на практика демонстрира основните си схващания, като същевременно вплита сложните си тези в пиеси и романи с особено високи художествени достойнства. Заради приноса му към литературата през 1964 година, му присъждат Нобелова награда, но Сартр отказва да я приеме, за да не повлияе тя върху развитието му като творец и философ. Убеден е, че човек е обречен да бъде свободен и е постоянно отговорен за онова, което ... |
|
|
Сьорен Киркегор (1813 - 1855) е датски философ, писател, и теолог, един от най-значимите представители на модерната хуманитарна мисъл, когото приемат за основоположник на екзистенциализма. В произведенията си утвърждава свободата на личността, персоналната отговорност и самостоятелния избор като единствен път към постигане на съвършенство и нравствена хармония. Той е и свързващото звено между религиозната основа на хегелианството и същинската екзистенциална философия на модерността. Като един от малкото творци, при които животът и творчеството изцяло се припокриват, Киркегор често е определян ту като неоортодоксист или ... |
|
|
Рене Декарт, известен още и като Картезий (1596 - 1650), е френски мислител, оставил ярка диря не само в съвремието си, но и до наши дни с революционните си открития и теоретични постановки в няколко различни области на знанието - математика, аналитична геометрия, физика, биология, оптика, философия, етика и теология. Заради научните си постижения често е споменаван като "баща" на тези съвременни дисциплини, а за философската наука той е преди всичко основоположник на рационализма. Известен със знаменитата фраза "Мисля, следователно съм", Декарт издига в култ разума на човека, който подлага на ... |
|
|
Платон (428 / 427 - 348 / 347 г. пр. Хр.) е древногръцки философ и математик, основател на Атинската академия - първото висше училище в Западния свят. Той е сред най-важните представители на елинистичната философия, един от стожерите на цивилизацията ни. Притежава безкрайна интелектуална дълбочина и с неспирна енергия изучава и дискутира в различни сфери от обществената мисъл, като във всяка област на познанието оставя свой уникален принос. Платоновите теоретични концепции за света на идеите издигат духовните мотиви до теоретични начала и предлагат качествено ново разбиране за действителността. Произведенията му в ... |
|
|
Питагор от Самос (ок. 570 - ок. 495 г. пр.н.е.) е древногръцки философ и математик, за когото е прието да се смята, че е първият, нарекъл себе си философ като разграничение от софистите. Той е основател на Питагорейския съюз - религиозно-философската школа питагореизъм, базирана върху убеждението, че душата е безсмъртна и способна на прераждане, а всяко събитие и явление във Вселената може да бъде представено във вид на числа. Питагорейството съзира символи и отношения навсякъде - най-вече в изкуствата, музиката, архитектурата, астрономията - и на тях именно се гради хармонията в света. Питагоровото идеалистично-мистично ... |
