"Мощен хуманен дух. Силна образност. Необичайна повествователна техника. Триумфираща ирония. "Мене ме сънува мравка" е присмехулна и нежна книга едновременно." Димитър Гачев "Ангел Еленков преминава свободно от реалност към метафизика. С неподражаем стил разказва за боледуващата душа на човека. С лекота смесва фин сарказъм с неочакван сюрреализъм, изненадва и трогва читателя." Владимир Пенев "Животът в късите истории на Ангел Еленков тече като във филм на Фелини. Преобръща се като в комедия на братята Гручо и Харпо Маркс. Финалът винаги е запазен за Алфред Хичкок." Александър ... |
|
|
Лекото перо на Ганка Филиповска предлага шеметно бягство от шаблонното всекидневие - в двайсетте разказа, поместени в сборника Хубавата Холмиер, се преплитат смях и сълзи, комедия и трагедия, реалност и абсурди, за да изваят образа на живота такъв, какъвто е, или какъвто би могъл да бъде при по-добро стечение на обстоятелствата. Ще се запознаете с ангела, който продължава да пише поезия; с двамината поетични спестовници; с шивача, неспасяем ценител на женската прелест; с домакинята, роб на последния моден писък; с провинциалиста и столичанина, вкопчени в люта схватка; с папагала любовен корифей; с падналия грифон; с ... |
|
|
Сборникът с разкази "Призрачните къщи" разказва за живота в едно българско село преди и сега с много хумор и добро чувство, които в някои разкази преминават в тъга и носталгия. Днес, когато селата ни все повече опустяват, книгата възкресява отново истинския, живия живот, който е кипял в тях. Възкресява колоритните образи на хора, които са ги населявали, припомня за мъдростта на българина, за неговата изобретателност и умение да оцелява при трудни условия. Разказите ѝ предизвикват едновременно усмивка, и карат читателя да се замисли - защо и неизбежно ли е това обезлюдяване на българското село, колко ... |
|
|
"Разкази за маса" е деветата книга на Стоян Николов - Торлака, но първата му с разкази. Тя е част от поредицата "Северозападен романь" и гарантира ударна доза забавление. За незапознатите със северозападния диалект отново е предвиден речник. Диви дол е вълшебно място. Измислено e, но е и всяко село и малко градче, за което се сетите. Там времето тече бавно и еднообразно, а всеки ден се случва нещо, за което се говори с месеци. Ще чуете историите по междите, през стоборите, зад блатото под ТКЗС-то, в кръчмата. Нелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са ... |
|
|
Сборник с хумористични разкази. ... "Когато бях на 30, хумористичните разкази ми се виждаха лесна работа. И ги пишех почти на кило, без много да му мисля - може би по един седмично.Сега, когато съм на 2 х 30, работата не изглежда тъй проста. Колкото по-дълго пиша, толкова по-трудно ми се получават кратките разкази. От много лутания из лабиринта от думи съм се докарал до онова положение, за което пее блусарят Камен Кацата в парчето Боли ме главата: "Забравил съм к'во търся, но не е к'во да е...". Всъщност, не съм забравил - търся онзи хумор, дето ръжда не хваща. Ръждата на времето е най-големият ... |
|
|
Тази книга съдържа 14 разказа. Претенции и рекламации във връзка с художествената стойност на творбата не се приемат. В случай, че вашият екземпляр е дефектен, той ще ви бъде заменен или ще получите парите си обратно. За дефекти не се признават следните характеристики и настъпили впоследствие увреждания: частична или пълна липса на смисъл на произведението; отсъствие на връзка със здравия разум; механично увреждане на книгата от удар в стена, таван, под или твърд предмет вследствие на досада или раздразнение от текста; частично или напълно липсващи страници, откъснати от читателя, независимо от причините; ... |
|
|
Ако вече сте чели неподражаемите разкази на Любомир Николов, знаете в какво се забърквате, ако ли не - сборникът "Фламинго за обяд" предлага поредната порция читателска наслада с обилни дози хумор, непредвидими герои и разчупени, различни истории. За какво да внимавате? Вероятно е подводните течения в неумолимата логика на историите да ви сблъскат с крадци на фламинго, човек бонзай, жена клонинг, диктатор с вкус към графитите и шайка чаровни мошеници, вилнеещи между страниците. Ако ги заговорите, си е на ваша отговорност! Твърде възможно е, ако четете книгата по време на път, да си изпуснете спирката, защото ... |
|
|
"Бразилски храст" е какофония от дълги и кратки разкази, в които абсурдно, но безпроблемно съжителстват плъхове, лели, златни рибки, буржоа бохеми и хамали, Созопол, парижкият май 1968-а, любов, възмездия и какво ли още не. Една деликатна иронична игра на двусмислието. "Хроники на градското момиче, разказващо с еднаква лекота и за Париж, и за Лондон, и за Лос Анджелис, и за любимата си София. Една от малкото ведри книги, зачената в смутните времена на българския преход, "Бразилски храст" очарова с привидната си невинност и свежото си чувство за хумор." Алек Попов Велина Минкова е родена ... |
|
|
В авангардния сборник на Симеон Илиев всичко се случва и не се случва. Встъпителната "Комична ситуация" ни пренася и в красивия свят в главата на твореца, и в мизерията на реалността. Лампите в разказа "Отровен смях" светят и не светят. Хората си мислят и не си мислят... Истории като "Липса", "Прераждането", "Теорията на просяка" са и ежедневни, и изключителни. Героите им са обречени да се лутат в постоянно търсене. Срещат се, питат, учат се да чуват отговорите. Защото: "Да се задават въпроси е лесно. Трудно е да се слушат хората". Симеон Илиев е роден през ... |
|
|
"Аллах е плюшено мече" е сборник с разкази и повести от Константин Г. Константинов. Тези истории са забавни и приятни за четене и макар, че понякога здраво разсмиват читателя, в тях има и много отчаяние от днешните времена. Въпреки, че са с много различни сюжети, тези текстове са композиционно свързани и изразяват една друга гледна точка за това, което става около всички нас. Както и предишната книга на автора - романа "Брегът", и тази е написана, за да доставя удоволствие на малко по-интелигентните читатели. Това не означава, че в нея ще намерите литературен снобизъм и елитаризъм, грубиянски хумор ... |
|
|
"Разпилени разкази" са неиздаваните (в по-голямата си част) смешни и абсурдни разкази, етюди и притчи на Калин Терзийски. Те са писани в един дълъг период - от 1997 до 2012, но предимно през миналия век. Така че имат и апокрифна стойност. Нещо като драсканиците на Наполеон из ученическите му тетрадки, преди да стане такъв велик и досаден император. В Разпилените си разкази Калин Терзийски се усмихва, намигва и се покланя на старите си велики татковци и учители Кърт Вонегът, Данийл Хармс, Илф и Петров, Ярослав Хашек, Франц Кафка, Джон Ленън (като писател). И продължава напред! ... |
|
|
"Беше време, когато се борехме за мир и разоръжаване. Докато разбера как да се включа и аз в тази работа, времената се промениха и всеки започна да се бори за нещо различно. Един се бори срещу корупцията, друг срещу съседите си, трети срещу листните въшки, нападнали дърветата край виличката му... Познавам и мъж, който упорито се бори срещу мастиката и е решил да я унищожи докрай, като изпие с отвращение всичката налична на тази земя. Аз избрах да се боря за едно по-усмихнато пространство около себе си. Населено от усмихнати хора. Казах си: и пет усмивки повече да предизвикам, пак е нещо. Все някой ще ми е ... |
