"Бродиш из лабиринта на творбите и пред теб са персонажи със запомнящо се присъствие, ярка, но ненатрапчива природна инвазия, кратки диалогични престрелки, предметна одухотвореност, недоизказаност, непредсказуемост, мълчание, заредено със сила и достойнство, страх и възбуда. Еклектика - във всичко. Авторът се вписва в ареалите на съвременната литература като разказвач на драматични сюжети с общовремева и общочовешка философия. Провокиращи фантазии конструират един измислен, но по същността си обективно възможен свят - видим и невидим, от бездната до космоса. С претеглени думи и слепени от потока на съзнанието образи. ... |
|
"Разказите в този сборник разбиват предразсъдъците, познатите теории, предопределеността, която приковава героите към дадено място или дадена епоха. Това са темите на Биой, винаги едни и същи, винаги различно разказани. Прочитът на тези разкази, въпреки присъствието на фантастичното, въпреки честата ирония и тънкия хумор, винаги отвежда към дълбокото проникване в душевността на героите - противоречива и предсказуема, в която духът и материята са във вечно единоборство. И трябва да се съгласим с мексиканския Нобелов лауреат за литература за 1990 г. Октавио Пас, който обобщава, че Биой ни отвежда към метафизическите ... |
|
"Трудно е за тази книга да се напише нещо, което не сме изричали за другите. Отново много и разнообразни събития и изненади, отново много и пълнокръвни герои и отново експерименти на Гарсия Маркес със стила и езика. И, естествено, много и истински магически реализъм. Добре, добре, няма да казваме повече, за да не разваляме удоволствието на читателите да си прочетат сами. Ще споменем само, че два от разказите бяха публикувани в списание Съвременник, брой 1/2023 г., и после видяхме читателско мнение: "А разказите на Маркес направо ме отвяха". Невероятната и тъжна история на наивната Ерендира и нейната ... |
|
"В тези осем творби има всичко. От външно равен сюжет до много сюжетно-събитийни. От нежни и тъжни до парадоксални и весели. От такива с кротък финал до други с много изненадващ. И, разбира се, черешката на тортата като връх на сатирата и откровената подигравка, самата новела Погребението на Мама Гранде. Има и много хумор - и добродушен, и отчетливо язвителен. Както и постоянния маниер на автора да хваща действието още от първото изречение и да свършва също рязко и със замах. Не е препоръчително да казвам повече, за да ви бъде интересно, когато четете." От издателството ... |
|
Когато е написал разказите в сборника, е бил съвсем млад. Те са създадени между 1947 и 1955 година. Публикувани са първо във вестник Еспектадор, а като книга са издадени през 1972-ра, допълнена през 1974 година. Седем от тях (общо 14) не са публикувани никога досега на български език и в този том читателите ще имат възможност за първи път да се запознаят с тях. Когато е написал първия разказ в този сборник (1947), Гарсия Маркес е бил на 20. Какво е преживял, когато го е видял публикуван във вестника, и отзивите за него, са описани подробно в спомените му - Да живееш, за да го разказваш. Не е спестил и това, че не е ... |
|
Седемнайсетте кратки разказа в "Шега" завладяват със страстната си жизненост и драматизъм, тематиката им прескача от двете страни на тънката линия между живота и смъртта, надеждата и отчаянието, истинската любов и фетишизма. Самоотвержеността и обичта се противопоставят на грубия материализъм, патриархалните нрави на село - на обезличаването в града, където човекът до такава степен е издигнал предметите в култ, че неусетно самият той се превръща в предмет, преносно и буквално. Палавос описва необикновените страсти на гърците от родния си край, но и безответната любов на един млад италианец, и мрачното отчаяние ... |