Лиляна Михайлова пише за скромния човек, с когото се срещаме всеки ден. Но когато изпаднем в беда, именно този скромен и незабележим човек показва истинската си същност - готов да ни помогне. Той е състрадателен, съчувстващ, човек, на когото можеш да се опреш. Човек, който мисли за твоето добро, а не за себе си. И след време осъзнаваш, че всъщност този скромен човек е най-добрият човек, когото познаваш. "Когато се случи да се питам кой е най-добрият човек, когото аз познавам, името Лиляна Михайлова неизменно изскача в съзнанието ми на първо място." - пише Надежда Захариева в свое интервю. Лиляна Михайлова ( ... |
|
Жеко е книга, написана от името на едно куче и как то усеща чувствата и действията на хората. От пристигането в къщата на своите стопани, през вдигането на ушите и уроците по ходене с повод до срещите с таралежа, лисицата, дядото. Жеко все се забавлява и учи. Той се сприятелява с други кучета, пази оградата, запознава се с косачката, с парфюмите в махалата и извършва куп бели. Жеко винаги извлича извод от преживяванията - понякога весел, често поучителен. Деца и възрастни ще се забавляват наравно със случките и разсъжденията на едно изключително животно - кучето Жеко! Диана Петрова има пет издадени книги с приказки, ... |
|
Казват, че момичетата никога не чувстват бащиния си дом истински, защото са родени да създадат свой собствен при мъжа си. Там, където ще родят и отгледат децата си. Валерия никога не е живяла в бащина къща. Никога не е чувствала уюта и топлината на истински дом. За това не е чудно, че след смъртта на майка си решава да потърси корените си, които са в китното селце Българе, в сърцето на Родопите. Ще може ли младата девойка да излекува раните в душите на новооткритото си семейство? Рани, нанесени от майка ѝ. Ще успее ли да излекува и собственото си наранено сърце? И ще се сбъдне ли най-съкровеното ѝ желание? ... |
|
Светът на един обикновен пастир се преобръща, когато разбира кой е баща му - най-неочаквания човек. Животът му се завърта във вихъра на събития, за които изобщо не е подготвен. Оказва се че има брат, който е върл атеист и нищо не може да го промени. Двамата трябва да изпълнят последната прищявка на починалия си баща, която обещава да ги направи богати - но за целта трябва да се потрудят доста. В търсенето на богатството откриват други неща, които са далеч по-ценни. В крайна сметка всички ние имаме дълг към самите себе си да разберем кои сме, откъде сме се взели и какво бъдеще има пред нас. Това не е каприз за ... |
|
Камен е млад, много богат и красив. Животът му е като приказка. Но вече е преследван из цяла Европа и той разбира по трудния начин, че богатството не е гаранция за щастлив живот. Криейки се, случайно попада на другар по съдба - Олисия, невинна жертва. Но всъщност интересното предстои да се случи. Дали физическото оцеляване е по-важно от духовното спасение? Достатъчно ли е нишката на една съдба да се преплете с тази на другия, или е необходима още една - трета нишка? Ще я намерят ли? Васил Лазаров е родом от Самоков, инженер по образование. Той има издадени няколко романа - Крайъгълен камък, Парадоксът на любовта, ... |
|
"Ми да, те и книгите са като людете дето са ги писали. И ако нейде прочетеш в книга человешка, че само в нея е написана истината на истините, бягай, хвърли я, не я чети! Тая книга за добро не е стъкмявана. Добрата книга - книгата дето с обич ти дума - те кара да мислиш и да питаш. Человешката истина, Велко, се менява както сезоните годишни се меняват. Едно е сега истина, утре пък друго излезе. Всеки в нещо си вярва спроти неговия си бой, ама колко и голям да е - все е един человешки бой. Затова питай, Велко. Има за толкова неща да се попита, додето сме на тоя свет. Ние сме създадени въпроси да задаваме, а не да ... |
|
"Странично осветление е яростният монолог на един фоторепортер, градски човек на нашето време, тръгнал по следите на заплетена история. Острият език, поетически и пълноводен, гневен и крехък прониква в психологически дълбочини и вае трагикомични сцени. Изправени сме пред вечните теми за изкуството и свободата на артиста, за личното пространство, за трансформирането на болката във воля за творчество. В тази книга има смях и култура, Бийтълс и Анди Уорхол, София и нейната жълта тъга." Петя Хайнрих "По подобие на приятния есенен вятър, тази проза се носи сред вътрешните пейзажи на разказвача и ту разсмива, ... |
|
"Голямо щастие ме споходи с този роман. Изненадващо и всеобхватно творческо щастие. Замисля ли се, дълбоко се съмнявам, че е роман. Вярно, прилича. Всъщност има ли значение какъв точно е жанрът на тази творба? Нека го нарека просто сън. Щастливо многомесечно (за мен) съновидение - не само в картини, не само в слово, но и разгръщащо се в два плана, два свята, в две паралелни вселени. Едната - тази реалната, сетивната, тази безкрайната и съвсем близката около клавиатурата на лаптопа. И другата вселена - измислената, въображаемата, уж призрачната, в която се чувствах така приласкан, усмирен и смирен, а най-вече така ... |
|
Различните... Едни срещат симпатия и състрадание. Други са отхвърляни. Обречени на живот без приятели, без любов, в самота - първо принудителна, после доброволна. Срамът изчезва, страхът не. Тялото е затвор, а умът се подчинява на тялото. Катя е от отхвърлените. Едно просто сетивно удоволствие я обсебва дотам, че я лишава от всички останали. Мечтае да е нормална, както нормалните мечтаят да са изключителни. Но мечтите полека угасват и тогава изходът е да потъне в своя порок, да го превърне в източник на радост. Живот на ръба, който може би бавно убива."Такива хора има. Понеже не ги виждаме си мислим, че те не ... |
|
"– Кога ще дойде това - Новото, за което говориш? - попита отново Радка. – Годината, когато дойде месецът с петте двойки. Тогава ще започнат големите промени. Много бързо ще станат тези промени и шанс да се върне старото, няма да има никакъв. Запомнете! Числото три до двадесет и пета. Земята и небето ще се прекроят! Нова Земя и ново Небе ще има. Скоро ще е. Ще го видите. – Е, добре де! - плесна се по челото Начо. – Откъде ги знаеш тези неща? – За какво имаш очи, сине, да го видиш? - усмихна се дядо Стефчо." Из книгата ... |
|
Роман памфлет в две части и приложение. Годината е 2017, появила се е нова социална мрежа #вавилон, централата ѝ е във Варна. От тази мрежа можеш да се откачиш единствено, ако свързаният с теб приятелски профил изчезне физически. Умре. Действието на романа приключва през есента на 2019 година, фабулирането често е на базата на очерков и хроникьорски поглед към съвременна България. Освен България в тематичната лупа са още Варна, кучето Марси и други. Понякога биват ползвани и външни жанрове: литературнокритическа статия, приказката Червенокосата от Чаирите и цикълът Стихове за една старонемска овчарка. Романът има ... |
|
Роман в 21 разказа."Коя е Йожи? Сърдито момиченце, фея и трапер, детектив, тийнейджърка, майка, баба, внучка от бъдещето... От история в история Йожи ни води през езиците и световете от късния соц на 70 -те през шемета на 90 -те до надвисващото антиутопично бъдеще, чиито катастрофи вече ни поглъщат, докато зяпаме в смартфоните си. Голямата тема на Надежда Радулова е разомагьосването на света и езика, инерцията на нещото, наречено живот, и как да продължаваме да го живеем с широко отворени очи, без да предаваме детето в нас и до нас." Биляна Курташева "В Тук живее Йожи историите са споени една за ... |