"Героинята на Теа Монева е от поколението на децата, които година след година заминаваха да учат извън България. От поколението, обременено от очакванията на родителите си. Но и стъписано пред възможните избори. Ния търси мястото си. Пристъпва не просто прага на университета в Мюнхен, а и границата между детството и света на възрастните. И уж нищо лошо не се случва, а в този свят ѝ е неуютно. Въпросът, който авторката скрито задава, е: кога спряхме да искаме да бъдем добри хора и пожелахме да бъдем само успешни. И защо. Деликатно писане. Тихо и утешително." Ина Иванова Теа Монева е родена във Варна. ... |
|
|
Книгата съдържа 2 произведения - Ничиите деца на България през моите очи на Теодора Пенева и Съдба на дете на Ивайло Митев. ... "Ние сме създатели на света, описан тук. Създаден с нашето участие и безучастие. С нашето решение да подкрепим хората, които се борят за оцеляване, или да продължим, както досега - без да ги виждаме, без да ги чуваме, без да сме част от техния свят. Те са отхвърлени от всички: родители, държава, общество..." Из книгата Ничиите деца на България през моите очи е автентичен разказ за усещанията, впечатленията и виждането на страничен човек за децата в институциите на България след ... |
|
|
Има обаче хора, които не умеят да плуват. Не умеят и не искат да се научат. Защо не искат ли? Не искат защото когато влязат във водата, тя изпива силите им, а когато са стъпили здраво на земята, се зареждат от нея с енергия. Те избират да катерят върховете, колкото и трудно да е това, защото когато стигнат там горе, могат да докоснат Слънцето. Могат да видят изгрева и залеза, луната и звездите, бурята и дъгата след нея. Оттам също се вижда много добре мъглата, покрила голямата река долу в ниското. Тези хора сами коват съдбата си, напук на всички орисници, напук на злобата, завистта и страха около тях. Сами прокарват ... |
|
|
Това е роман за града, който ни е отказан. За невъзможната София, за обърнатите гърбове, за захлопнатите врати, за лишаването ти от избора да бъдеш там, където мечтаеш да бъдеш. За София, която не си."Градът на Божията мъдрост показва ситуация, характерна за съвременния българин - мигриране от родното място в столицата: заради провинциализма, ограничаващ свободата и възможностите за развитие, но също така и от любопитство и желание да постави на изпитание и личността си, и способностите си да преодолее по-сложни житейски трудности, както и да попадне в конфликтна и конкурентна литературна среда. Светлозар Стоянов, ... |
|
|
Строфи на кръвта е преболяна книга - пореден опит на Васил Славов (след Фургоните на Адамсбърг и Тунелите на Галицин) за завръщане към пътя на забравения човек, човекът-емигрант, и към кръвта на тези преди него; завръщане към дома и към родния град, към емигрантските разпятия и стрясканията насън. Разказаното в нея е провокирано от личната история на писателя - второ поколение емигрант - и срещите му с образи и имена от близкото минало, дръзнали да потърсят път към светлата част на живота, вместо да служат на малодушието, лъжата и насилието."Тази книга не може да бъде едновременно четена и осмисляна. Тя не държи да ... |
|
|
Пътят към Ада е осеян с добри намерения! Когато решава да се върне в родния си Видин, Шарки има простичък план - да отвори свой нощен клуб, с който да намери една изгубена част от себе си. Какво може да се обърка? Оказва се - всичко! Попада в стари истории и нови взаимоотношения между някогашните ѝ съученици. Нещата излизат от контрол. Преди да се усети, е изправена пред необходимостта да нарушава човешки и божии закони - заради собствените си разбирания или заради очите на един свещеник. Нищо чудно, че през повечето време има нужда от двойна водка в Ада, за да понася себе си и да не крещи по другите. А когато се ... |
|
|
"Описаните събития съвпадат по време с втората половина на най-страшната война в човешката история. Тя отнема живота на милиони невинни човешки същества, предизвиква неизмерими страдания и невиждани дотогава разрушения. Тя отнема живота и на моя баща, когото аз не познавам, а и не зная гроба му къде е. Знам, че е бил много млад и е загинал в Македония, в боевете при Страцин. Родил съм се почти в средата на опустошителната огнена стихия, сред воя на падащи самолетни бомби и ужасяващата канонада на избухващи снаряди. После настъпва страшното затишие и оглушителната тишина на човешкото безумие. Останал съм сирак на ... |
|
|
"Героите са художествени, но съдбите им са истински. Посвещавам на рок група Орион и XI В клас, СМГ, 1978 - 1982 г. Анатолий Иванов, благодаря ти! Да бъде Рок!" Адриан Иванов Втора част от поредицата Неравноделни времена от Адриан Иванов. ... |
|
|
"Едва ли има друга книга, която по-добре да изразява същността на д-р Веска Дучева и да демонстрира силата на писателския ѝ талант. Логично, предвид че романът като жанр дава най-широки възможности за разгръщане и работа със словото. А тук, в Сделката, в това нейно второ, преработено и допълнено издание, разгръщането е наистина мащабно. Авторът ни запознава изключително увлекателно със своите герои - лекари, медицински сестри, престъпници, изгубили човешкото си лице, обикновени хора, бедни, богати, извратени, сираци, различни, галеници на съдбата и... с онези от тях, които търсят сделката на живота си, сделката ... |
|
|
"Задвижван от фантасмагоричен, почти приказен сюжет, но обърнат изцяло към реалността, Шум в ухото е роман за липсите. Може да се чете и като заиграване с опорните точки на персоналната, семейната и националната ни памет. Много е възможно авторът да е мислил книгата си и като своеобразен литературен екзорсизъм, а защо не и като апология на надеждата. Важно е обаче да предупредя - предстои ви необезопасено спускане със скоростно влакче, затова се дръжте здраво!" Красимир Лозанов "При Кирил Нейков смешното и носталгичното, абсурдното и тъжно-романтичното, клетото и умилителното са споени - така както беше ... |
|
|
"С втората си книга, романът Тунел към изгрева, Лъчезар Ангелов ни пренася в един виртуозно нарисуван с думи свят, видян през очите на художник, загубил близките си, но срещнал Мойрите, опитващ се да избяга от себе си и да намери отново смисъла на съществуването в безнадеждни автопортрети или в крилете на албатрос. Свят, до който се стига през тунела на живота, който често е непрогледно черен, като дъга, изгубила всичките си цветове, защото вече си ги изживял. Свят, в който идваш и си отиваш с онази необяснима вселенска тъга в очите, защото тъкмо тъгата е най-наситеното чувство и може би най-човешкото. Свят без ... |
|
|
Как да създадеш рок група в първите години на посткомунистическа България? С новата си книга Христо Петров ( Белият терор от 1923 - 1925 г., 2016; Град на птици, 2020; Прасето и художникът, 2023) разказва как в провинциален град като Плевен това може да се случи. Група ученици без пукнат лев ще опитат и за едни ще бъде само хрумване, за други - нещо повече. Ще търсят инструменти и места за репетиции, ще излизат неподготвени на концерти, ще се карат и сдобряват, докато казармата и студентските години не ги разпръснат. Страстта към музиката ще ги събере след години, за да разберат, че ако си се научил да работиш, ще ... |
