"Майсторска творба, движена от безпогрешен разказвачески импулс, който повежда читателя на незабравимо пътешествие през историята, хората и природата по поречието на река Места в родината на авторката." Waterstones "Мерилото за добрите книги е, че те ни променят. Понякога малко, понякога много. Рядко ми се е случвало толкова ясно да си давам сметка за промяната, която се случва вътре в мен, дума подир дума, както в последните дни, докато бях погълнат от алхимичната проза на Капка Касабова. Омагьоса ме още от първата страница. Еликсир е като разгръщащ се наяве сън, съграден от плът и дух едновременно, ... |
|
|
Лиляна Михайлова пише за скромния човек, с когото се срещаме всеки ден. Но когато изпаднем в беда, именно този скромен и незабележим човек показва истинската си същност - готов да ни помогне. Той е състрадателен, съчувстващ, човек, на когото можеш да се опреш. Човек, който мисли за твоето добро, а не за себе си. И след време осъзнаваш, че всъщност този скромен човек е най-добрият човек, когото познаваш. "Когато се случи да се питам кой е най-добрият човек, когото аз познавам, името Лиляна Михайлова неизменно изскача в съзнанието ми на първо място." - пише Надежда Захариева в свое интервю. Лиляна Михайлова ( ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... Романът 9 зайци на Виргиния Захариева е преведен на английски и е включен в списъка на значими книги от American Library Association's Notable Books Council."9 зайци е нещо като дневник, написан от съвременна, образована, еманципирана градска, пътуваща, българска жена на средна възраст. Това е щастлива книга за щастлив личен живот." Дубравка Угрешич "9 зайци e сред най-важните български книги, появили се през последните две десетилетия... Страници за детството сред най-мощните, написани някога на български език." Димитър Камбуров, в-к Култура "И наистина, ... |
|
|
Всяка тайна очаква своя час, за да бъде разкрита. Отдавна изгубена картина... Когато младият архитект Франческо Фабиани наследява къщата на чичо си във Венеция, изобщо не очаква, че на тавана ще попадне на скрита и отдавна забравена картина. Още по-малко предполага, че тя ще се окаже ранна творба на не кой да е, а на Якопо Тинторето - един от най-талантливите представители на Венецианската школа и последният голям художник на италианския Ренесанс. Скрит код, водещ до опасна тайна... При проучването на въпросната картина реставраторката Ана Конти се натъква на шифър, замаскиран под слоеве боя. Тайнописът разкрива ... |
|
|
"В Годината, която започна в неделя Яница Радева разгръща едно майсторско модерно писане - чрез употребата на различни модалности на езика, тя съчетава събития и психика. Романовият свят е убедителен, прочитът - емоционален, а внушенията, постигнати по художествен път, са човешки и ценностно ориентирани." Младен Влашки "Книгата на Яница Радева предлага различен инструментариум за приближаване, дори за докосване на далечината: снимки, вестници, чествания, фабрика на бъдещето, внезапни споделяния, снежни топки. Тук, в провинциалния град от младостта на нашите родители, в притихналото гето на прогреса, ... |
|
|
"Дебютният роман на Камелия Панайотова е болезнено автофикционално брожение по следите на изгубения дом и несъстоялото се родителство. Красив разказ за майката, за изоставянето и живота с липсата, за насилието над ума и тялото, за истинското сестринство и окончателното откъсване от утробата. Той ще продължава да е зловещо актуален, докато светът продължава да гледа на жените като на едно парче месо. В Ане самото име на героинята вика към майката - за да я намери съвсем другаде." Антония Апостолова "Ане ще ви припомни, че има много начини да бъдем жестоки към себе си. Но и че там, в суровия свят, някой ни ... |
|
|
"Леа бръкна в чантата си и извади една книга. На корицата имаше пречупен кръст и с големи червени букви бе изписано Моята борба. От Адолф Крюге. "Фюрерът лично ме изпрати до вратата, стисна ми ръката и ме погледна изпитателно в очите. Никога няма да забравя думите, с които той ме изпрати: – Другарю Крюге, Германия вярва във вас и разчита на вашата сила, смелост и себеотрицание. Вие ще ръководите първата от дванайсет подобни експедиции. Германският народ не само ще управлява, но и ще владее тази планета. Гордите арийци ще се заселят в тундрата, в тайгата, ще покорят високите върхове на Хималаите, джунглите на ... |
|
|
"Ние сме от този свят и живеем в него. И естествено - бихме искали да го променим според собствените си идеалистични представи и мечти. В този свят обаче живеят и рибите, и птиците, и зайчетата, и патенцата, и всякаква още фауна. Живеят също и жабите. А както знаем не от кого да е, а от самия Йордан Радичков, жабата е мрачно животно. Ето затова: Ако светът внезапно стане добър и справедлив, ако се стори на празнична новогодишна елха и потъне до ушите в домашен уют, то това ще означава, че сме го променили ние, хората. И обратно - ако се преобърне на безбрежен, тъмносин океан и над върха Арарат заплискат палави ... |
|
|
"...хуморът - във всичките му разновидности не е нищо друго освен защитна реакция срещу понесена обида... "И за андъка мислех, че беше истинско олицетворение на живота, просто защото, за да излезеш от него, трябва да вървиш непрекъснато.""Живеем в абсурдни времена. Времена, в които средството се превръща в самоцел.""...човек трябва винаги да може да си поставя ограничения, които да не прекрачва - при цялата бушуваща страст...""...няма нищо по-хубаво от истината, колкото и налудностно да изглежда понякога..." Из книгата Георги Хаджийски е роден на 2 април 1967 г. в град ... |
|
|
Шестнайсетгодишната Дида е оградила себе си, мечтите си и живота си с правила, които спазва стриктно. До един безумен майски ден, в който всичко се променя. Ден, изпълнен с толкова много противоречия. Ден, в който маковете са кървавочервени, а мечтите - болезнено далечни... Ден, в който една-единствена дума пулсира натрапчиво в мозъка ѝ като все още жива пъпна връв: Мама."Дида седеше на любимото си място - беше ѝ като запазена марка. На ръба. На ръба на прозореца, точно там, където започват мечтите и свършва адът. Обичаше да е с гръб към всички останали мизерни същества и за части от секундата да се ... |
|
|
Халюцинация за роман."Полина Видас е написала история, където истинското и реалното правят безброй неуспешни опити да се слеят в едно, за да покажат света и в процеса се превръщат от идеи в машини, които произвеждат комични, страшни, изумителни и тъжни ефекти. Ако някога учените синтезират наркотик, който позволява да се преживее общата халюцинация на Борхес, Лем и Бъроуз, трябва задължително да го кръстят на този роман." Владимир Полеганов "Чудесно чувство за хумор е проявила Полина Видас в своята Панспермия. Тънко, хитро кодирано, умно маскирано - под научност, под сериозност, под какво ли не, но ... |
|
|
Опаловите часове са най-истинското време от денонощието. Настъпят ли вечер, когато слънцето още не се е скрило и отблясъците му осветят небето, облаците стават ту ефирно розови, ту гълъбови - прелестни са. Граничните състояния на деня и нощта. А има ли граница, има и спирка. Дали времето спира, или ти спираш, не е ясно. Но спираш и се вглеждаш в себе си, в света. Опаловите часове са заредени с алюзии на действителността. Те внушават по заобиколен начин това, което става с героите в книгата, с живота им, в паралел със съдбите им четеш едно нещо, а си представяш друго. Като в мъгла, когато пред очите ти се изправя ... |
