Като кадри от филм се редуват сцени от живота на две българки във Франция в началото на новия век. Въоръжена с Големия енциклопедичен речник Ларус и Малкия Ларус на добрите обноски, студентката по кино в Лион открива страната на свободата, на сирената и на говорещите трамваи, бори се с тънкостите на френския език, сблъсква се и с едно особено отношение към момичетата от Изтока. Разказани увлекателно, с хумор и самоирония, перипетиите ѝ са контрапункт на съдбата на втората героиня. Дора, самотна майка на две момчета, преминала през възродителния процес и безчет житейски несгоди в България, попаднала в мрежа на ... |
|
|
Халюцинация за роман."Полина Видас е написала история, където истинското и реалното правят безброй неуспешни опити да се слеят в едно, за да покажат света и в процеса се превръщат от идеи в машини, които произвеждат комични, страшни, изумителни и тъжни ефекти. Ако някога учените синтезират наркотик, който позволява да се преживее общата халюцинация на Борхес, Лем и Бъроуз, трябва задължително да го кръстят на този роман." Владимир Полеганов "Чудесно чувство за хумор е проявила Полина Видас в своята Панспермия. Тънко, хитро кодирано, умно маскирано - под научност, под сериозност, под какво ли не, но ... |
|
|
Американски триптих е книга за незарасналите в нас рани и възможното или невъзможно изкупление. История за вината и покаянието, за изгубената и намерена идентичност, разказана на фона на съдбата на три поколения емигранти в Америка. Роман, в който търсенето на Черната Мадона - икона, изчезнала преди повече от столетие от малко градче на Черно море - се превръща в проникновен разказ за докосващата сила на любовта и взаимното опрощение."Трансформирането на носталгията в креативен процес за възкресяване на миналото, постоянната отвореност на наратива към варианти и възможности за постигане на решения очертават ... |
|
|
На култово столично кръстовище се пресичат и преплитат съдбите на петима души. Общото, което ги свързва, е премълчаното минало и настояще. Темите табу в държавата, обществото и личния живот са мутирали в травми, чието преодоляване става възможно чрез закъснялото им споделяне. Петте кьошета е роман за мълчанието, което е обрекло на самота две жени, трима мъже и техните близки. Събирането на многобройните житейски епизоди, подобно на реденето на труден пъзел, възстановява целостта и хармонията на романовите персонажи, а библейският рефрен "няма нищо тайно, което да не стане явно", вещае жадуван катарзис и ... |
|
|
Шестима приятели се срещат на уикенд ваканция на остров Крит, където отсядат в луксозен ритрийт център, известен с това, че лекува малките грехове на съвременните хора - злоупотреба с алкохол, антидепресанти, изневери, кариерни амбиции, отчуждение, загуба на призвание и житейски смисъл. Отношенията между шестимата вече са усложнени от любовни афери и семейни тайни. Една невинна на пръв поглед групова терапия в ритрийт центъра, известен като Дворец на Невинността, предизвиква признания, които ще променят живота им."Малките грехове, всекидневните ни страсти, незабележимите пукнатини в съвършенството на хората, ... |
|
|
"...хуморът - във всичките му разновидности не е нищо друго освен защитна реакция срещу понесена обида... "И за андъка мислех, че беше истинско олицетворение на живота, просто защото, за да излезеш от него, трябва да вървиш непрекъснато.""Живеем в абсурдни времена. Времена, в които средството се превръща в самоцел.""...човек трябва винаги да може да си поставя ограничения, които да не прекрачва - при цялата бушуваща страст...""...няма нищо по-хубаво от истината, колкото и налудностно да изглежда понякога..." Из книгата Георги Хаджийски е роден на 2 април 1967 г. в град ... |
|
|
"Майсторска творба, движена от безпогрешен разказвачески импулс, който повежда читателя на незабравимо пътешествие през историята, хората и природата по поречието на река Места в родината на авторката." Waterstones "Мерилото за добрите книги е, че те ни променят. Понякога малко, понякога много. Рядко ми се е случвало толкова ясно да си давам сметка за промяната, която се случва вътре в мен, дума подир дума, както в последните дни, докато бях погълнат от алхимичната проза на Капка Касабова. Омагьоса ме още от първата страница. Еликсир е като разгръщащ се наяве сън, съграден от плът и дух едновременно, ... |
|
|
Шестнайсетгодишната Дида е оградила себе си, мечтите си и живота си с правила, които спазва стриктно. До един безумен майски ден, в който всичко се променя. Ден, изпълнен с толкова много противоречия. Ден, в който маковете са кървавочервени, а мечтите - болезнено далечни... Ден, в който една-единствена дума пулсира натрапчиво в мозъка ѝ като все още жива пъпна връв: Мама."Дида седеше на любимото си място - беше ѝ като запазена марка. На ръба. На ръба на прозореца, точно там, където започват мечтите и свършва адът. Обичаше да е с гръб към всички останали мизерни същества и за части от секундата да се ... |
|
|
Във времена, в които черти като смелост, мъжественост, честност, обединени под общото название характер, са все по-липсващи в нашето общество, авторът ни показва, че, притежавайки ги, ние сме склонни да се справим с различни трудности в живота си. В историята на повестта Бисмут има много тънки психологически подсказки, чрез които ни се загатва за произхода на собствените си проблеми и ползите от решаването им. Георги Млеканов е организационен психолог, занимаващ се с мениджмънт, обучение и развитие на служители. Автор е на редица статии, свързани с управлението на човешкия капитал, някои от които са без аналог в ... |
|
|
"Вера Мутафчиева беше последният голям български белетрист. Тя оставя за нас, особено за младите хора днес, които искат да се занимават с литература, една огромна задача - защото показа, че българският интелектуален писател е възможен." Ани Илков "Чрез дълбокия си анализ на съдбата на прочутия пълководец и изменник, Вера Мутафчиева се домогва до нещо, твърде доминиращо и в проявленията на модерния човек. Писателката го определя като алкивиадство - зверинна радост от това, че си жив; порив да извършиш съвсем всичко замислено, за да си го извършил и преживял; влечението към човешките сборища - съвети, ... |
|
|
Опаловите часове са най-истинското време от денонощието. Настъпят ли вечер, когато слънцето още не се е скрило и отблясъците му осветят небето, облаците стават ту ефирно розови, ту гълъбови - прелестни са. Граничните състояния на деня и нощта. А има ли граница, има и спирка. Дали времето спира, или ти спираш, не е ясно. Но спираш и се вглеждаш в себе си, в света. Опаловите часове са заредени с алюзии на действителността. Те внушават по заобиколен начин това, което става с героите в книгата, с живота им, в паралел със съдбите им четеш едно нещо, а си представяш друго. Като в мъгла, когато пред очите ти се изправя ... |
|
|
"Задвижван от фантасмагоричен, почти приказен сюжет, но обърнат изцяло към реалността, Шум в ухото е роман за липсите. Може да се чете и като заиграване с опорните точки на персоналната, семейната и националната ни памет. Много е възможно авторът да е мислил книгата си и като своеобразен литературен екзорсизъм, а защо не и като апология на надеждата. Важно е обаче да предупредя - предстои ви необезопасено спускане със скоростно влакче, затова се дръжте здраво!" Красимир Лозанов "При Кирил Нейков смешното и носталгичното, абсурдното и тъжно-романтичното, клетото и умилителното са споени - така както беше ... |
