"Насладата от романа Звездопад на Зорница Джоринска мога да сравня с посещение в красива паралелна вселена, от която пазим несъзнаван спомен. Героите в него, принудително затворени в тесен кръг поради пандемията, усвояват настоящето опипом, с внимателни стъпки и изведнъж се хвърлят презглава в коварния мрак на непростеното минало. Това е техният начин да се свържат здраво помежду си в стремежа им нищо да не увреди съвършения свят, чието равновесие с толкова любов поддържат. И да оцеляват. Заедно с изкуството, тяхна котва в живота им, с което не се разделят нито за миг. Книга за ценители, книга за размисъл и ... |
|
|
"Някои смятат, че човек върви с простотията си, други пък твърдят обратното - че простотията върви с човека, тъй както той си върви и простотията върви с него; кихне ли, тя също започва да киха, седне ли на някоя маса, тя също сяда до него, вземе ли да говори, тя веднага ще почне да говори заедно с него и не е изключено дори да го надговори. Човек от провинцията ми разказваше, че при тях в едно държавно учреждение веднъж влязла простотията, седнала зад бюрото и никой не можал да я измести оттам. Доколкото си спомням, цяла комисия ходила да разследва случая, но простотията била извънредно категорична и по никой начин ... |
|
|
Книгата е част от поредицата на издателство "Захарий Стоянов" - "Съчинения в седемнайсет тома" от Николай Хайтов. ... |
|
|
Габриела слиза на Северната гара в Брюксел с малко багаж, китарата на Нико и една черна котка. Но храброто ѝ пътуване, изпълнено с неочаквани срещи и странни премеждия, едва сега започва. Животът в крайните квартали на София, Брюксел и Париж може да е удивително еднакъв. Защото най-трудно навсякъде е това, което Габриела единствено търси: да бъде отново щастлива..."Родена съм в годините на социализма. Половината си живот съм прекарала в България, другата - в чужбина. И още не знам коя от двете части е по-добрата. Живяла съм в четири държави, говоря пет езика, сменяла съм работа и жилище десетки пъти. Вярвам, че ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Една екстраординерна книга: една притча-мистерия. Специално трябва да се подчертаят езикът, на който говори романът, и ритъмът, тътенният ритъм, който го движи. Става дума за опряла се на мускул и жила, здраво изградена проза, даваща глас на много специфична визия. Трудно е посочването на точен неин аналог в нашата култура. От перспективата на литературната тъкан следва обаче да се забележи, че става дума за висока литература, вписана в неслучайна традиция." Проф. Георги Каприев "Заради таланта, ... |
|
|
"Романът Последна стъпка е монотонно болезнен: стъпваш изречение след изречение - все стабилни и еднозначни - и изведнъж усещаш под читателското си ходило изречение, което,като отлепена плочка от тротоар, те опръсква с калта на живота. Българският живот. Животът на моето поколение. И моите собствени тайни започват да се боричкат не на шега с откровеността, с неприятната откровеност на Йордан Славейков, докато се предадат в битката с този текст. Докато приемат настървените истини в Последна стъпка - не само истини за карантията на Прехода, но и за моята собствена самота и моя собствен страх. И за мен основният въпрос ... |
|
|
„Смисълът е прокажен на въртележка. Разлетява се, докато се забавлява! Това е трети пореден опит да събера парчетата, пръскани през годините по бележници, салфетки, апострофи и вметки в разговори, но най-вече в социалните мрежи. Няма как да не се получи нещо като творението на д-р Франкенщайн. Вероятно чудовищен е всеки човешки опит да създадем нещо от парчетата и да възстановим смисъла, който Творецът е вложил в Сътворението. А може би изобщо няма смисъл? Може би всеки въпрос за смисъла опира до въпроса има ли смисъл да си го задаваме? Може би смисъл е думата, с която наричаме жалките си опити да поразчистим наоколо и ... |
|
|
Националната сигурност се крепи на четири стълба - икономика, дипломация, военна мощ и информация. Неотменимата основа на всяка държава обаче е справедливостта. А в България управляват джуджета в политиката и великани в краденето. ... |
|
|
"Не вярвах, че се е самоубил, докато не видях тялото. Тялото е доказателство за всичко. Животът е едно тяло, по което стъпваш. Неговото беше смазано. Е, не буквално. Гримьорите се бяха постарали. Познах го, разбира се - това беше брат ми. Не съжалявам, че се самоуби - съжалявам само за това, че аз не го направих, а направих друго - започнах да пиша стихотворения; тоест по някакъв начин останах в света, но луд за него. Ами, това е разказ за един живот след това." Из книгата Първият роман на Росен Желязков ни превежда през живот, обречен на недостатъци, несгоди, неми викове и смърт, като с искреността си ни ... |
|
|
"Ми да, те и книгите са като людете дето са ги писали. И ако нейде прочетеш в книга человешка, че само в нея е написана истината на истините, бягай, хвърли я, не я чети! Тая книга за добро не е стъкмявана. Добрата книга - книгата дето с обич ти дума - те кара да мислиш и да питаш. Человешката истина, Велко, се менява както сезоните годишни се меняват. Едно е сега истина, утре пък друго излезе. Всеки в нещо си вярва спроти неговия си бой, ама колко и голям да е - все е един человешки бой. Затова питай, Велко. Има за толкова неща да се попита, додето сме на тоя свет. Ние сме създадени въпроси да задаваме, а не да ... |
|
|
Морето си отива е история за преосмислянето на ценностите и усещането за живота по средата на пътя, както и за ролята на любовта и на креативното начало в този процес. Героите са стъпили здраво на земята, преуспели мъже и жени в своите четиридесет години, осмина приятели и четири двойки, които след обща почивка, изпълнена с хармония и приключения, изведнъж са изправени пред екзистенциални проблеми и борба за живот. Всеки от тях преминава през развитие и катарзис, за да оцени познатото или намери ново щастие и успех. След поетичното и ретроспективно начало в историята нахлува драматично действие, пресичано само от тихия, ... |
|
|
"В Отвъд карамела на залеза има много експлозивна емоция, но и зряла осъзнатост, мъдрост, платена с наивност и обич, заплатена с болка, калейдоскоп от човешки сривове и възкръсвания в колелото на историята. Има и памет, спомен, разбиране за силата на човешкото начало, онази непримиримост и непобедимост, която в крайна сметка се отплаща с постигнато щастие. Тази книга е метафора на човешкия живот, чийто смисъл се крие някъде отвъд карамела на залеза. Ако имаш късмет, смътно помниш пътя до него, а за да ти помогнат, в теб остават хиляди парченца от предишни съществувания, като съкровища, като крайъгълни камъни, които ... |
