Съкровени, чувствени, изстрадани истории за неуловимия дух на Жената през погледа и душата на мъжа. Нестандартни герои и съдби, нестандартни вълнения и чувства, нестандартни сюжет и фабула, които движат действието в паралелни линии, които се пресичат и от сблъсъка им лумва пламък, който гори душата. Непредвидим и непонятен пъзел, който се реди ред по ред до последния абзац. Надежди и мечти, страхове и болка, мистика и тайнство, история, която кънти и резонира в душата дни наред. ... |
|
Михаил е вляво, на място, където няма спомени, чувства и имена. Задачата му е да събира и съхранява последния дъх на умиращите хора. Но понякога дори вляво се случва нещо, което променя правилата завинаги. Кое е това, което може да победи смъртта и да обърка дори създателя?"Обичам книги, написани с усет към езика. Книги, които те примамват с тънкия опиум на разказването, където няма случайна дума и всеки ред отключва нови врати и сетива. В точката, от която говори невидимият разказвач - събирач на последни дихания, се срещат смърт и любов, меланхолия и ирония, страх и утешение. И една увличаща лична история сред ... |
|
Писмо от Тамагочи е роман за една меко казано пакостница, която израства в свят, изцяло задвижван от въображението - първо на родителите ѝ, а после нейното собствено. Книга за едно беладжийско детство през 90 -те - от гърнето та чак до училищните свалки. Цветен свят, който приветства читателите да се посмеят, да си припомнят и да съпреживеят истории с дъх на газ-маз-оцет, миришещи листчета, заплахи от лелки и госпожи в деЦката и незабравимия аромат на първите любовни трепети, В.Н.Л. С чувство за хумор, присъщо на автори като Бранислав Нушич и Ярослав Хашек, Анжелина Бъчварова успява да предаде неповторимите ... |
|
От Едемската градина до Истанбулската конвенция."Адам спеше, докато Ева бе създавана. Затова мъжете не могат да разберат жените, могат само да ги обичат." Из книгата "...тази трилогия е предупреждение за катастрофалната посока, в която заблудителният дух на днешното време води човека към неговия самоубийствен край. Алегоричен пример за такава морална и физическа катастрофа се съдържа в излезлия през 1831 година роман на Мери Шели със заглавие Франкенщайн. Това знаково литературно произведение е шокиращо предупреждение как човек сам може да предизвика своята смърт, преминавайки етични и технологични ... |
|
"За кого пише Атанас Стойчев? Отговорът е лесен - авторът обожава да започва книгите си с посвещения, с които да се освободи от отговорност, в стил Използвай на свой собствен риск. В тази книга има даже две - на целия род до седмо коляно; на приятелите, с които останахме приятели; на приятелите, с които се разделихме; на онези, с които не станахме приятели и също така на познати, които няма да се познаят в нея и на непознати, които ще се познаят. Така че, дори да имате късмета да не сте му роднина, със сигурност може да се откриете в посвещението и да бъдете спокойни, че пише за вас. И точно това ви е грешката - не ... |
|
Спасение е разказ за изгубената, изстраданата и намерената Любов, но не само. Любовта спасява телата, душите и живота ни. Връща ни към нас самите и към смисъла от съществуването ни. Любовта във всичките ѝ измерения е най-великата и най-спасителната човешка емоция. Спасение не е класически роман със завръзка, кулминация и развръзка. Сюжетът се заплита около една ненавременна, безсмислена и неразгадана смърт на млад мъж, събитията преди и след нея. В едри щрихи са преплетени две любовни истории, а времевата рамка е разгърната в периода от късния социализъм до наши дни. През потока на съзнание на една жена и двама ... |
|
"– Кога ще дойде това - Новото, за което говориш? - попита отново Радка. – Годината, когато дойде месецът с петте двойки. Тогава ще започнат големите промени. Много бързо ще станат тези промени и шанс да се върне старото, няма да има никакъв. Запомнете! Числото три до двадесет и пета. Земята и небето ще се прекроят! Нова Земя и ново Небе ще има. Скоро ще е. Ще го видите. – Е, добре де! - плесна се по челото Начо. – Откъде ги знаеш тези неща? – За какво имаш очи, сине, да го видиш? - усмихна се дядо Стефчо." Из книгата ... |
|
"Първата прозаична книга на Маргарита Недева привлича читателския интерес с приповдигнатия стил и романтична интерпретация на българската история, стъпила обаче върху достатъчно задълбочени научни търсения. Внушението на текста произтича от паралела на двата събитийни потока - средновековен и съвременен - олицетворени от два типа носители на познанието за доброто и за неговия код. Такова е впечатлението на читателя при едно по-повърхностно възприемане на текста. Но задълбочим ли се в опита си да разберем внушението на книгата, ще усетим формулата на нашето историческо развитие: България, държава с огромна някога ... |
|
"Това е изследователски роман за човешката душа и общество. В книгата има приятелство, любов във всички възможни измерения, изследване на семейните взаимоотношения и на редица обществени теми." Валентина Маринова ... |
|
"При пътешествието ми в Антарктида обещах на експедицията, че ще се опитам да направя пътепис на живо, директно от случката към листа. Но явно ниските температури не симпатизираха на писателски обещания. И за да направя все пак нещо, си припомних най-силния студ, който съм изпитвал в България. Ала изобщо не се получи пътепис, а разказ за съвсем друго нещо. При това къс. Обещаната книга Антарктида - окото на космоса се появи чак след десет години. 2011! И пак не си изпълних обещанието. Книгата не стана пътепис, а реалити роман. Художествено произведение, в което всичките герои са живите участници в експедицията (за ... |
|
Отвъд честта и чувствата е роман-сага, вдъхновен от страната на изгряващото слънце. Тук различни истории се разгръщат и преплитат под печата на едно съдбовно обещание, разтапящо чувства и убеждения, разтварящо се като лотос в мъдростта на малките неща. В една съвременна и забързана Япония, изпълнена с болезнени проблеми, като на забавен кадър се преплитат човешки съдби, житейски дилеми, социална изолация, скрити чувства, въпросът за честта и човешките взаимоотношения, които са пренаситени от тежестта на традициите. Когато традицията повелява въздържание на емоциите, любовта и саможертвата по един удивителен начин остават ... |
|
"Да не търсиш дъното, слизайки в Глъбта на Незнанието; да останеш в Нея, сам творейки безкрайността ѝ; дори тогава, когато от звука на сърцето ти остане само неговото ехо, да продължаваш да твориш, очаквайки да чуеш новия звук - това е, което трябва да спориш, задавайки си въпроса за смисъла на живота и смъртта. Единствено това..." Из книгата ... |