През въртопа от страхове и слухове, догадки, теории, интриги и протести животът си пробива път, както глухарчето напролет избуява на изпотъпкана земя. Тази книга е за оцеляването. Любов Кронева е родена в Бургас. Завършва журналистика в Москва, но като журналист работи малко време и се отдава на голямата си любов - превода. Междувременно започва да пише и проза. Издала е романите Черни лалета за Кант, Къщата с ангелите, Кирка и сънищата. Последните ѝ две книги - Банално и Вълча Богородица - са сборници с разкази. "Щеше ми се да видя ще се вместя ли в скоростната писта на разказа, без да изхвърча от нея& ... |
|
|
"Идеята за този роман ме преследва от дълго време. Вярвам, че нашето съзнание съдържа миналото и днешното в себе си някак едновременно. И разбрах, че колкото и да бягам по далечни брегове, имам нужда да напиша роман за София, за вътрешните дворове между старите кооперации, за софийската мъгла през декември, за нещата, които ни промениха и за това, как въпреки всичко сме си останали същите, ние, децата от центъра на София, на които им се случи да живеят в интересни времена. Това е и роман за хората, които вече не живеят тук, но сенките им сякаш продължават да се мяркат по улиците, защото улиците няма да са същите без ... |
|
|
"Първата прозаична книга на Маргарита Недева привлича читателския интерес с приповдигнатия стил и романтична интерпретация на българската история, стъпила обаче върху достатъчно задълбочени научни търсения. Внушението на текста произтича от паралела на двата събитийни потока - средновековен и съвременен - олицетворени от два типа носители на познанието за доброто и за неговия код. Такова е впечатлението на читателя при едно по-повърхностно възприемане на текста. Но задълбочим ли се в опита си да разберем внушението на книгата, ще усетим формулата на нашето историческо развитие: България, държава с огромна някога ... |
|
|
Една история за злощастието на българите от Тракия и за любовта, която може да премини през времето и да продължи отвъд. Нищо по-малко от вечност - една приказка, най-страшната, която баба може да разкаже на своята внучка. Приказка не измислена, а изстрадана, в която има човешки бесове, опиянени от кръв и женска плът. Има крясък на злорадо надмощие и писъци на осквернено моминство. Има мъже - бащи, съпрузи, братя - полудели от мъка и безсилие, че никак не могат да помогнат на своите. Има плач, стонове и обезумели очи. Има изнурени тела и разранени крака, препъващи се в камъни и трупове. Има зловоние от разложено и дрехи, ... |
|
|
Романът е за вас, които обичате приключенията, следвайки поривите на искрената любов. Тя ви води към мечтания успех, за да намерите пътя към знанието и чудесата, които все още чувствате, че стоят встрани от вас, защото сте чакали опора от тази книга, готвейки се да поемате отговорност за собствения си живот. Романът е за тези, които се стремят да успеят в живота си като родители, съпрузи, приятели, творци, защото са добри хора. ... |
|
|
"Това е изследователски роман за човешката душа и общество. В книгата има приятелство, любов във всички възможни измерения, изследване на семейните взаимоотношения и на редица обществени теми." Валентина Маринова ... |
|
|
"Малките романи за из път на Карастоянов са материя с изключителна пластичност. Тези истории сякаш се прилепват към сандвичите и списанието за автобуса, разстилат се като шлейф, носят се като облаци, неизбежно общи: веднъж шофьор на ТИР разказал нещо на една позната. Тук даже курортната история, зад която стоят дебели романови корпуси, е умело загъната за из път: от приготвените билети от по шест стотинки през ладата, с която двама братя току се изнасят да гледат кино, до края с песъчинката в обувката и заминалия последен автобус. И ето че в този финал стаената меланхолия изскача мощно от опаковката на малкия роман. ... |
|
|
Изданието съдържа две творби на Станчо Пенчев - Марсов венец и Децата на Уран. ... "Марсов венец и Децата на Уран съставляват романов диптих, като първият вече има едно издание от 2017 година, а сегашната му версия влиза в нови и същевременно общи съдържателно-формални отношения. Романите носят митологически названия, но потапят читателя в атмосферата на прехода и така наречените промени, настъпили у нас след 1989 година. Този неомитологизъм има своите разнообразни жанрови превъплъщения, вплетени в тъканта на историята. Сред героите ще видим палитра от премиери, министри, царе, новобогаташи, наши и чужди агенти.& ... |
|
|
Казват, че момичетата никога не чувстват бащиния си дом истински, защото са родени да създадат свой собствен при мъжа си. Там, където ще родят и отгледат децата си. Валерия никога не е живяла в бащина къща. Никога не е чувствала уюта и топлината на истински дом. За това не е чудно, че след смъртта на майка си решава да потърси корените си, които са в китното селце Българе, в сърцето на Родопите. Ще може ли младата девойка да излекува раните в душите на новооткритото си семейство? Рани, нанесени от майка ѝ. Ще успее ли да излекува и собственото си наранено сърце? И ще се сбъдне ли най-съкровеното ѝ желание? ... |
|
|
Лайтмотивът на романа е вечната тема - борбата за душата на твореца. Кой път трябва да бъде избран - пътят на властта, охолството, самолюбуващата се материалност, или пътя на лишенията, смирението и безкористния труд. В житейския и професионалния сблъсък на двама от своите герои - художници - авторът пресъздава и великолепна картина на сложната и противоречива епоха от 50 -те години на XX век до края на века. Сигурно е, че романът на Любомир Халачев Портрет на непозната жена ще се превърне в събитие в живота на съвременната българска литература. Авторът, който ни е добре познат от предишни талантливи творби, между ... |
|
|
Извън рамките е роман за ограниченията на системата, за сянката на Държавна сигурност и страха от миналото, но и за надеждата, приятелствата, любовта и духовните измерения на човешкото съществуване. Героят, Върбан Овчаров, започва емоционалния си и откровен разказ с напускането на страната ни, за да се срещне с майка си, която не е виждал от дете. Авторът ни отвежда в Париж, Нова Зеландия и... обратно в София. Измъчван от ограниченията, сковали обществото ни през 70 -те и 80 -те години на XX век, младият човек се стреми към свобода и възможност за развитие. Дълбоката му връзка с Планината и екстремните преживявания не ... |
|
|
Учебна игра, популярна във Виенския университет като Симулацията, завършва трагично за сириеца Далил Заид. Тя се оказва съдбовна и за участниците в нея - професора по литература Емил Лазар, дъщеря му Кая и студента по архитектура Зоран. Турбуленциите от събитието отзвучават дълго и достигат до различни места по света, като засягат дори хора, които не са присъствали в аудиторията. В търсене на истината за фаталния ден Симулацията се повтаря години по-късно. Новата игра е разгърната в трилогия, която ще отведе участниците до разкрития за житейското призвание, невъзможната любов, вината и изкуплението."Симулацията е от ... |
