"Грижа ли е животът или справяне с предизвикателствата, които ежедневието ни поднася? Тривиално ли е да се живее в обичайното русло или това би трябвало да бъде напълно достатъчно за всеки човек? А какво всъщност е достатъчно и колко сили трябва да имаш за живеене? Какво ни е нужно на нас, хората? В своя роман Животът, като всяка друга грижа, Биляна Гецова ни среща с различни герои и техните семейства, съвсем същите като нас, като хората, които срещаме в ежедневието си и ни разказва за техните болки и радости, грижи и чувства и начините, по които продължават да посрещат всеки нов ден. Сара и Борис, Маги и Захари, ... |
|
|
Нашият рай са нашите деца, но понякога се налага да преминем през ада, за да ги задържим в обятията си. Аз съм Ана и моята история е специална не само затова, че е моя, не... Тя е действителен случай, който дори международно признати специалисти по фетална медицина определиха като уникален и изключително сложен. Всичко започна с огромна любов и дългоочакван положителен тест за бременност. Щом научих, че в мен расте не едно, а две бебета, полетях към рая. Но майчиното ми сърце настояваше, че нещо не е наред. Именно то ме отведе до кабинета на доктор Петрова и до момента, в който трябваше да взема най-важното решение в ... |
|
|
Можеш да избягаш от всичко, но не и от болката. В далечна Камбоджа един мъж мисли, че е успял да прекъсне всички връзки с миналото. Но то го застига непоколебимо. Баща му е починал. Викът на кръвта в него е по-силен от желанието му да остане там, където си има съпруга, където чака дете и всичко изглежда сигурно и подредено. Завръщането му в България трябва да е кратко, по възможност и почти анонимно. Не му трябва никого от стария му живот, достатъчно е да се погрижи за майка си в този тежък момент. Но миналото го е очаквало търпеливо и го сграбчва. Тук необикновеното заболяване, от което е страдал цял живот, отново го ... |
|
|
Лицата на неродените пеперуди е книга за един невидим в нашето общество свят - светът на домашното насилие. Книга, в която всяка история е самостоятелна вселена. Нечия вселена. Главната героиня Адриана е просто свързващото звено, опитващо се да разбере смисъла на съществуването. Това е един калейдоскоп от съдби на хора, "интимно" притиснати в обятията на насилието. Представени без разсъждения. Просто такива, каквито са. Една разхвърляна книга. Като Живота."Още от първите редове сякаш някой те хваща за гърлото и рязко те разтърсва. Поемаш дълбоко въздух и продължаваш. Образите, картините, световете се ... |
|
|
Съкровени, чувствени, изстрадани истории за неуловимия дух на Жената през погледа и душата на мъжа. Нестандартни герои и съдби, нестандартни вълнения и чувства, нестандартни сюжет и фабула, които движат действието в паралелни линии, които се пресичат и от сблъсъка им лумва пламък, който гори душата. Непредвидим и непонятен пъзел, който се реди ред по ред до последния абзац. Надежди и мечти, страхове и болка, мистика и тайнство, история, която кънти и резонира в душата дни наред. ... |
|
|
"Роман за съзряването и самостоятелния път през стаите на порастването. За свободата като дом за начинаещи, в който единственото сигурно е несвободата. Емануил А. Видински извиква от колективното ни детство мощен индивидуален път. Към голямата литература." Йорданка Белева "Дом за начинаещи е впечатляващо завръщане в началото на едно юношество, много различно от това на повечето от нас. Но колкото и да е различно, емоционалните и моралните проблеми, които вълнуват начинаещите, са всеобщи, а тъкмо това е тъканта, от която се състои този увлекателен роман. Той може да се чете и в автобиографичен ключ, но ... |
|
|
Писмо от Тамагочи е роман за една меко казано пакостница, която израства в свят, изцяло задвижван от въображението - първо на родителите ѝ, а после нейното собствено. Книга за едно беладжийско детство през 90 -те - от гърнето та чак до училищните свалки. Цветен свят, който приветства читателите да се посмеят, да си припомнят и да съпреживеят истории с дъх на газ-маз-оцет, миришещи листчета, заплахи от лелки и госпожи в деЦката и незабравимия аромат на първите любовни трепети, В.Н.Л. С чувство за хумор, присъщо на автори като Бранислав Нушич и Ярослав Хашек, Анжелина Бъчварова успява да предаде неповторимите ... |
|
|
"Не вярвах, че се е самоубил, докато не видях тялото. Тялото е доказателство за всичко. Животът е едно тяло, по което стъпваш. Неговото беше смазано. Е, не буквално. Гримьорите се бяха постарали. Познах го, разбира се - това беше брат ми. Не съжалявам, че се самоуби - съжалявам само за това, че аз не го направих, а направих друго - започнах да пиша стихотворения; тоест по някакъв начин останах в света, но луд за него. Ами, това е разказ за един живот след това." Из книгата Първият роман на Росен Желязков ни превежда през живот, обречен на недостатъци, несгоди, неми викове и смърт, като с искреността си ни ... |
|
|
"Ми да, те и книгите са като людете дето са ги писали. И ако нейде прочетеш в книга человешка, че само в нея е написана истината на истините, бягай, хвърли я, не я чети! Тая книга за добро не е стъкмявана. Добрата книга - книгата дето с обич ти дума - те кара да мислиш и да питаш. Человешката истина, Велко, се менява както сезоните годишни се меняват. Едно е сега истина, утре пък друго излезе. Всеки в нещо си вярва спроти неговия си бой, ама колко и голям да е - все е един человешки бой. Затова питай, Велко. Има за толкова неща да се попита, додето сме на тоя свет. Ние сме създадени въпроси да задаваме, а не да ... |
|
|
Морето си отива е история за преосмислянето на ценностите и усещането за живота по средата на пътя, както и за ролята на любовта и на креативното начало в този процес. Героите са стъпили здраво на земята, преуспели мъже и жени в своите четиридесет години, осмина приятели и четири двойки, които след обща почивка, изпълнена с хармония и приключения, изведнъж са изправени пред екзистенциални проблеми и борба за живот. Всеки от тях преминава през развитие и катарзис, за да оцени познатото или намери ново щастие и успех. След поетичното и ретроспективно начало в историята нахлува драматично действие, пресичано само от тихия, ... |
|
|
"– Кога ще дойде това - Новото, за което говориш? - попита отново Радка. – Годината, когато дойде месецът с петте двойки. Тогава ще започнат големите промени. Много бързо ще станат тези промени и шанс да се върне старото, няма да има никакъв. Запомнете! Числото три до двадесет и пета. Земята и небето ще се прекроят! Нова Земя и ново Небе ще има. Скоро ще е. Ще го видите. – Е, добре де! - плесна се по челото Начо. – Откъде ги знаеш тези неща? – За какво имаш очи, сине, да го видиш? - усмихна се дядо Стефчо." Из книгата ... |
|
|
"Първата прозаична книга на Маргарита Недева привлича читателския интерес с приповдигнатия стил и романтична интерпретация на българската история, стъпила обаче върху достатъчно задълбочени научни търсения. Внушението на текста произтича от паралела на двата събитийни потока - средновековен и съвременен - олицетворени от два типа носители на познанието за доброто и за неговия код. Такова е впечатлението на читателя при едно по-повърхностно възприемане на текста. Но задълбочим ли се в опита си да разберем внушението на книгата, ще усетим формулата на нашето историческо развитие: България, държава с огромна някога ... |
