В книга ще намерите най-популярните стихотворения на поета за деца и някои съзнателно "позабравени" творби. Включени са и негови спомени от детството, както и разкази за Апостола на свободата Васил Левски. ... |
|
|
Книга от поредицата "Българска класика" ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Интересът към ... |
|
|
Книга от поредицата "Българска класика" ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. В този сборник са ... |
|
|
Иван Вазов е министър на народното просвещение от 1897 до 1899 г. След това се оттегля от политическия живот за доста дълъг период, а през 1900 г. излиза пиесата му "Службогонци". Лошият опит, натрупан за тези две години в министерското кресло, му дава много материал, който той превръща в комедия. Великите писатели знаят, че надсмивайки се над случващото се, то по-лесно ще достигне до публиката, а иронията и сарказмът само ще подсилят въздействието на историята. Мъдрият герой в пиесата "И най умният си е малко прост" е младият човек Глумов, Егор Дмитрич. Глумов си води таен дневник, в който описва ... |
|
|
Патриархът на българската литература, Иван Вазов, творил във всички литературни жанрове, оставя творческа диря и със своите ненадминати пътеписи. От автора на първия български роман жанрът на пътеписите придобива цялостност и същевременно разкрива патриотичния дух на писателя, преклонението му към всичко родно, включително и към природата. Иван Вазов издава много пътеписи, събрани в неговите съчинения, посветени на различни забележителности в България. Сред тях са "Висините", "Велико Търново", "Царевец", "Рила", "Пирин". Но най-съществено място в прозата му заемат ... |
|
|
В помощ на учениците за работа в клас, домашна работа и самостоятелна подготовка вкъщи. ... Изданието включва: предговор от проф. д-р Мария Бейнова биографична справка за автора и неговото творчество из българската литературна критика за повестта "Чичовци" справочник към повестта "Чичовци" из българската литературна критика за повестта "Митрофан и Дормидолски" избрана библиография за ученика отговаря на държавните образователни изисквания и на действащата учебна програма в помощ на учениците за работа в клас, домашна работа и самостоятелна подготовка вкъщи ... |
|
|
Изданието включва: предговор от Мария Бейнова жизнен и творчески път на Иван Вазов творческа история на "Немили-недраги" за драматизацията на повестта "Немили недраги" - "Хъшове" из българската литературна критика за "Немили-недраги" библиографска справка В помощ на учениците за работа в клас, домашна работа и самостоятелна подготовка вкъщи. ... |
|
|
"Почти през целия си дълъг живот след Освобождението народният поет не пренебрегна нито едно оръжие от арсенала на литературата, за да каже на народа си това, което считаше за свой пръв граждански дълг. Развихрената партизанщина, жестокото насилие над простия народ, "новият" морал на формиращата се тогава буржоазна интелигенция намериха в негово лице жесток и непримирим изобличител. Вазов не умееше да дири корена на злото, не виждаше неговите дълбоки корени и често стрелите му се насочваха и към невинните жертви на порочния ред на нещата - обикновените хора от народа, който той винеше в липса на ... |
|
|
"Това, което придава особена увлекателност на пътеписните бележки на Иван Вазов, е постоянното редуване на описателни и разказвателни моменти, смяната на пейзажи със събития, преминаването от света на природата към света на човека. Нишката на пътуването е композиционната линия, по която се нареждат всички моменти на произведението. На първо място са, разбира се, живописните картини от природата - най-вече планинските места: върхове, долини, устиета, гори реки. Изгледите, които се разкриват при изкачването на Мусала, Белмекен, Юмрукчал (сега Ботев връх) и други върхове на Рила, Родопите, Стара планинаа, Витоша, ... |
|
|
"С драматургичното си творчество Иван Вазов е създателят на българския театър. А с усилията си като писател, общественик и министър ратува да създаде, както е във всички европейски държави, български национален театър под управлението на държавата. Националният театър е немислим без национална драматургия. Това внушава и Иван Вазов в своите публицистични и критически статии, както и с политическата си дейност. Словото на българския драматург трябва да звучи от българската сцена. Драмите на Иван Вазов са сценични, написани в съотвествие със законите на театъра. В тях има действие, конфликти, важен за разрешаване ... |
|
|
Иван Вазов (1850 - 1921) се установява в София през пролетта на 1889 г. Тук той се посвещава на активна обществена и писателска дейност; само шест години по-късно е честван официално като Народен поет. В периода 1890 - 1905 г. Вазов усилено пише разкази, събрани в пет последователно издадени сборника: Драски и шарки (два тома), Видено и чуто, Пъстър свят, Утро в Банки. В тях наистина не е обособена група, наречена от самия автор "софийски разкази", но значителна част от произведенията са на софийска тематика. Те отразяват непосредствените впечатления на Вазов, който е обичал да се разхожда из улиците и ... |
|
|
Всяка нация излъчва рано или късно литературните си икони, непреходните емблеми на своята себепостигнатост и достойнство. За Франция това са Юго, Балзак; за Англия - Шекспир, Дикенс; за Русия - Толстой, Пушкин; за Германия - Гьоте, Шилер; за Италия - Данте, Петрарка; за Испания - Сервантес … България, слава богу, също има писател, който е станал завинаги нейно лице, разпознаваемо за самата нея, а и за света. Това безусловно е Иван Вазов с "Епопея на забравените", с "Чичовци", с "Немили-недраги" и над всичко останало - с романа, който на границата между XIX и XX век, между миналото ... |
