Най-обичаният и най-четеният български роман е заслужил с основание голямата си слава. С любовта си към България и с преклонението към героизма и страданията на нашите предци този бисер на родната литература ни вълнува еднакво силно и в младостта ни, и в зрелостта. Макар и създаден преди 130 години, "Под игото" е съхранил до ден днешен свежестта на езика си, с който са обрисувани хора, събития, природа. А романтичният патос и горчивата самоирония, наситили страниците му, са ни още по-скъпи, защото - в лутане между тези две крайности - преминава и личният живот на всеки от нас, и националната ни история. ... |
|
|
"Почти през целия си дълъг живот след Освобождението народният поет не пренебрегна нито едно оръжие от арсенала на литературата, за да каже на народа си това, което считаше за свой пръв граждански дълг. Развихрената партизанщина, жестокото насилие над простия народ, "новият" морал на формиращата се тогава буржоазна интелигенция намериха в негово лице жесток и непримирим изобличител. Вазов не умееше да дири корена на злото, не виждаше неговите дълбоки корени и често стрелите му се насочваха и към невинните жертви на порочния ред на нещата - обикновените хора от народа, който той винеше в липса на ... |
|
|
"Това, което придава особена увлекателност на пътеписните бележки на Иван Вазов, е постоянното редуване на описателни и разказвателни моменти, смяната на пейзажи със събития, преминаването от света на природата към света на човека. Нишката на пътуването е композиционната линия, по която се нареждат всички моменти на произведението. На първо място са, разбира се, живописните картини от природата - най-вече планинските места: върхове, долини, устиета, гори реки. Изгледите, които се разкриват при изкачването на Мусала, Белмекен, Юмрукчал (сега Ботев връх) и други върхове на Рила, Родопите, Стара планинаа, Витоша, ... |
|
|
"С драматургичното си творчество Иван Вазов е създателят на българския театър. А с усилията си като писател, общественик и министър ратува да създаде, както е във всички европейски държави, български национален театър под управлението на държавата. Националният театър е немислим без национална драматургия. Това внушава и Иван Вазов в своите публицистични и критически статии, както и с политическата си дейност. Словото на българския драматург трябва да звучи от българската сцена. Драмите на Иван Вазов са сценични, написани в съотвествие със законите на театъра. В тях има действие, конфликти, важен за разрешаване ... |
|
|
"Можем ли да си представим какво би било без Вазов от Освобождението насам? Какво празно щеше да бъде цялото това време, колко просто и безсъдържателно! Защото оттогава и до днес не се роди друг мъж по-силен, по-характерен, по-светъл и по-талантлив, който да носи и запечата така неуклонно, така ритмично и така завършено всички борби и идеали на тая епоха, всичката ѝ гордост от сенките на миналото, всичката ѝ вяра в бъдещето, всичката ѝ наивна радост и трагична скръб в настоящето. Неговото име бе символ. Той беше гигант и блясъкът на неговото чело се виждаше от всички поломени грани¬ци на нашето ... |
|
|
Разказите на Вазов притежават твърде широк диапазон на теми и огромно богатство от наблюдения над българската действителност. Както в лириката си, и тук той се отзовава на най-разнообразни явления от обществено-политическата и културна дейност на хората, прониква в техния частен живот, засяга въпроси от социален и нравствен характер. Той се взира навред с широко отворено и бдително око... Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
Всяка нация излъчва рано или късно литературните си икони, непреходните емблеми на своята себепостигнатост и достойнство. За Франция това са Юго, Балзак; за Англия - Шекспир, Дикенс; за Русия - Толстой, Пушкин; за Германия - Гьоте, Шилер; за Италия - Данте, Петрарка; за Испания - Сервантес … България, слава богу, също има писател, който е станал завинаги нейно лице, разпознаваемо за самата нея, а и за света. Това безусловно е Иван Вазов с "Епопея на забравените", с "Чичовци", с "Немили-недраги" и над всичко останало - с романа, който на границата между XIX и XX век, между миналото ... |
|
|
Патриархът на българската литература, Иван Вазов, творил във всички литературни жанрове, оставя творческа диря и със своите ненадминати пътеписи. От автора на първия български роман жанрът на пътеписите придобива цялостност и същевременно разкрива патриотичния дух на писателя, преклонението му към всичко родно, включително и към природата. Иван Вазов издава много пътеписи, събрани в неговите съчинения, посветени на различни забележителности в България. Сред тях са "Висините", "Велико Търново", "Царевец", "Рила", "Пирин". Но най-съществено място в прозата му заемат ... |
|
|
В помощ на учениците за работа в клас, домашна работа и самостоятелна подготовка вкъщи. ... Изданието включва: предговор от проф. д-р Мария Бейнова биографична справка за автора и неговото творчество из българската литературна критика за повестта "Чичовци" справочник към повестта "Чичовци" из българската литературна критика за повестта "Митрофан и Дормидолски" избрана библиография за ученика отговаря на държавните образователни изисквания и на действащата учебна програма в помощ на учениците за работа в клас, домашна работа и самостоятелна подготовка вкъщи ... |
|
|
Вдъхновяващ сборник с пътеписи от Иван Вазов."Хубаво си, отечество мое! Не ще се никога нагледам на божествената хубост на твоята природа. Само твоят образ, мил и величествен, стои неизгладим в душата ми, която те люби, милува и слави. Малко ли пъти съм се катерил по твоите гигантски планини и съм се чудил и дивил на твоите гори и поля, и райски картини! И колчем ги пак видя, като че то е първи път, аз се възхищавам от тях и душата ми се обръща на лира и иска да пее... Бъди благословено, отечество мое; бъди честит, балкански раю! Бъди голяма и славна, о, чудна земльо, дето е цъфтяла люлката ми, дето ще се зеленее ... |
|
|
Социалната поезия на Иван Вазов е преди всичко образ и характеристика на обществото, на неговата способност и готовност да изпълнява задачите, които историята и актуалното време му поставя. Обществото преминава в различни състояния. Различно е и състоянието на хората в него, поради което те по различен начин се отнасят към длъжността си да бъдат част от обществения организъм и да работят за неговото здраве. Но преди да заработят за здравето му, те трябва да го установят и преценят степента, на която е; да проучат причините, поради което то е нарушено и дали има възможности да бъде закрепено и продължено. Тези причини ... |
|
|
Иван Вазов (1850 - 1921) се установява в София през пролетта на 1889 г. Тук той се посвещава на активна обществена и писателска дейност; само шест години по-късно е честван официално като Народен поет. В периода 1890 - 1905 г. Вазов усилено пише разкази, събрани в пет последователно издадени сборника: Драски и шарки (два тома), Видено и чуто, Пъстър свят, Утро в Банки. В тях наистина не е обособена група, наречена от самия автор "софийски разкази", но значителна част от произведенията са на софийска тематика. Те отразяват непосредствените впечатления на Вазов, който е обичал да се разхожда из улиците и ... |
