Одобрен със заповед № РД 09 - 1565 / 17.07.2020 г. ... Какво представлява междутекстовостта и какъв е механизмът, по който връзките между книгите опират в един безкраен културен хоризонт? Как един от най-изявените представители на световната литературна мисъл през 20. век - Хорхе Луис Борхес, свързва Вселената с Библиотеката? В какво се изразява духовното родство между автори от различни епохи и географски ширини? Как разработват мотива за любовта О. Хенри в разказа си "Даровете на влъхвите" и Георги Господинов в своята коледна история "О, Хенри"? По какво си приличат и по какво се различават ... |
|
|
Смисълът на тази книга, писана от родители на първолак, е в споделения опит - понякога смешен, понякога горчив, понякога насърчителен. Ако се прокрадват съвети, те са нещо като професионално изкривяване на родителите. Може и да не ги приемате, да поспорите с тях - нека бъдат просто повод да определите своето мнение по темата, да изясните пред себе си своето становище. Децата така или иначе имат нужда да общуват лично с вас, а за тази връзка няма предписания. Книгата има и нелеката цел да помогне на родителите да видят детето зад чина, детето в ученика. Да му помогнат да види смисъл в нещата, които прави - за да бъде ... |
|
|
Литературна критика публикувана във вестник Култура 1997 - 2013 г. ... Томът съдържа избрани статии от едноименната колонка във вестник Култура, писани през периода 1997 - 2013 г. - литературни рецензии за български и преводни книги, анализи на събития с явно влияние върху българската култура от този период, коментари по важни дебати."Това е сборник с вестникарски текстове, доколкото техният автор определяше себе си като вестникар и настояваше върху важността на оперативната критика. Това е литературна история, доколкото проследява най-важното в българската литература през един сериозен период (шест години) и в ... |
|
|
Още виждам дъха ти Крачиш разсеяно по пътеката. Иглолистните дървета са си зелени, широколистните вече са оранжеви и червени, облечен съм неподходящо. Понякога те настигам, разменяме незначителни думи по текущата работа, с теб съм по-умен от обичайното. Бузите ти са все по-хлътнали, крачолите ти почват да се ветреят, понечвам да посоча с ръка къде е изчезнал коремът ти - и я връщам. Усещам те все по-близък от всякога, все по-малко имам какво да ти кажа, а ти се оттегляш. Марин Бодаков ... |
|
|
Разговори с полски интелектуалци. ... "Интересът на българската интелигенция към полската култура е отдавнашен и като че винаги е бил свързан с желанието за разчупване на традиционните схеми и отваряне към съвременното европейско изкуство - за какъвто и период да се отнася определението "съвременно". Настоящата книга на Марин Бодаков е подбор от разговори с гостували у нас интелектуалци по покана на Полския институт в периода между 2011 и 2019 година, и то изключително прецизен подбор. Направен е, от една страна, от автора, който бе не само утвърден поет, но и преподавател по критика и критически практики ... |
|
|
"Това са стихотворения, които търсят език за неназовимото. Които карат нагнетеното мълчание да проговори. Които заекват на самите себе си и ни позволяват да ги чуем. Без да дообясняват нищо. Натрупват се навътре, вместо да се разгръщат навън. Избухват като имплозии. Вътре в елементарните частици на материята, които се намират едновременно навсякъде и никъде. Защото са всъщност енергия. Не се улавят от дебнещия разсъдък, а само от освободилото се от него шесто чувство. Не търсят читател, за да го убеждават в някакви открити от тях истини. Както заобленият камък не търси ничий поглед. Просто съществува. Поезията, казва ... |
|
|
42 стихотворения от Марин Бодаков ... Световъртежна записка "здания, изтривани от въздуха; изтърбушено разточителство: козунакът на Казиното опиянява, за кратко, туристическата индустрия закъснява, смъртта закъснява, имперското богатство отдавна се е оттекло от жилите на този град - кожата на призраците се зачервява, опъва и лъсва от слънцето зад Констанца жаля с мярка и леко, вслушвайки се в Овидий""Наивно изкуство": върховна поезия,която посвещава в живота на живота." Илко Димитров ... |
|
|
Вътрешно небе Тайна, която неотменно назовава себе си. На устните и аз съм сладък прилив, бръшлянен отлив. А та сияе. ... |
|
|
"Какво се е случило, та този, който е обещавал да стане най-видният български литературен критик, днес е напълно невидим? Дали това се дължи на неговата изключителна скромност или има и други причини? Прочитът на полемиките от миналия век е направен тъкмо през императива на Маринополски за "искреност" в критиката. И досега авторите от периферията се четат през станалите вече канонични твърдения на центъра. Изследователят обръща перспективата и се опитва да чете обратно: да прочете центъра през твърденията на периферията." Евелина Белчева "Реабилитирането на един забравен писател и критик е ... |
