Георги Илиев (1973) е завършил "Журналистика и масови комуникации" в Американския университет в България и магистратура по драматургия в Университета на Калифорния, Лос Анджелис (UCLA). В Лос Анджелис е поставил три свои пиеси, работил е за Академичните награди (Оскарите) и е издал критическата антология "Класически монолози от Есхил до Бърнард Шоу" съвместно с Леон Кац, заслужил професор на Йейл. Първият му роман - "Животът и смъртта на г-н Илиев", ИК Жанет 45 - получи специална награда в Националния конкурс за дебют "Южна пролет". "Градът на кучетата" е първият роман от ... |
|
Учебникът "Корпоративно счетоводство" е написан в съответствие със съдержанието на учебната програма по едноименната дисциплина. Курсът е част от програмата за магистърско обучение на икономисти и неикономисти - редовна, задочна и дистанционна форма. Книгата може да се ползва от всички, които проявяват интерес към такива въпроси на Корпоративното счетоводство като: същност, форми на проявление, сфери на приложение, организация, методология, тенология и др. ... |
|
Георги Илиев е роден в София преди 33 години. Публикува първите си разкази и есета година преди да влезе в Испанската гимназия. Завършил е "Журналистика" в Американския университет в България, където е поставил седем свои пиеси и публикувал девет. Бил е актьор, радиоводещ, сътрудник за поп-култура на в. "Култура" до приемането си в Университета на Калифорния, Лос Анджелис (UCLA) през 1997. Докато следва в магистърската програма по драматургия, е бил и асистент-преподавател в UCLA Три негови пиеси са поставени в Лос Анджелис, написал е 15 киносценария и работи по втория си роман. С Леон Кац е съавтор на ... |
|
Бог и Гог О, в мрак мъждукаше звезда, а името ѝ Винсънт бе ван Гог - блестяха от сълзите ѝ цветя, а в тях вселил се беше Бог?! Всуе! Кипеше ядно тъмнина, че силата ѝ древна се топи, че може утре светлина в сърцата хорски да искри?! И както разпнат беше Бог, наместо в мрак да е Пастир, така низвергнат бе и Гог, макар и слънце сред всемир!? Сияен, а невидим беше Гог, и нужно бе в отвъда да цари?! Неведом, но сияен беше Бог, а трябваше на кръста да гори!?... Георги Илиев ... |