Хари Енгстръм - Заека отдавна не е гимназиална баскетболна звезда, а възрастен мъж със застаряваща съпруга, сърдечни проблеми, жилище във Флорида и второ внуче. Синът му се бори с наркотична зависимост, снаха му Пру се държи провокативно, а миналото живее в ума му и сякаш е готово да се повтори. Бъдещето му е несигурно като това на Америка - раздирана от СПИН, затънала в дългове, променена. Какво остава на Заека тогава? Кое би било последното му бягство? Със Заека се укроти Джон Ъпдайк завършва своята знакова тетралогия, обхващаща цели четири десетилетия от живота в САЩ. Неслучайно този блестящ финал му донася втори ... |
|
Десет години след събитията от Заека се завръща Хари Енгстръм вече е мъж на средна възраст, замогнал се, наследявайки автомобилния бизнес на покойния си тъст. По всичко личи, че е дошло времето, в което да се наслаждава на живота. Но грешките от миналото не спират да го преследват и този път изникват под образа на младо момиче - копие на някогашната му любима Рут. Възможно ли е младата жена да е негова незаконна дъщеря? Междувременно своенравният му син Нелсън се завръща у дома и изглежда, сякаш върви по стъпките на баща си. В третата книга от Заешката си тетралогия Джон Ъпдайк продължава да изследва проблемите в ... |
|
Изминало е десетилетие от бягството на Хари Енгстръм - Заека. Някогашните грешки не са забравени, а настоящето е еднообразно като тракането на линотипна машина. Точно когато за първи път човек стъпва на Луната, а Америка е раздирана от расистки сблъсъци, най-популярният герой на Джон Ъпдайк е изправен пред ново предизвикателство. Изоставен от съпругата си, Заека приютява неочаквана компания - тъмнокож наркодилър и млада бегълка от заможно семейство. Опитът му да се наслаждава на свободата и безгрижието обаче и този път е обречен. "Това е проблемът, когато се грижиш за някого, започваш да ставаш прекалено внимателен. ... |
|
Хари Енгстръм - Заека, е бивша баскетболна звезда от малък американски град, а славните му дни вече са отминали. На двайсет и шест, женен и с второ дете на път, той се чувства задушен от свят, към който сякаш не принадлежи. Затова... бяга. Докато лъкатуши между дълга и желанието, между егото си и обществото, между сексуалния порив и семейните отговорности, Заека вярва, че ако ти стиска да бъдеш такъв, какъвто си, другите ще плащат за теб. Кой може да каже кога сме преминали невидимата граница, която отделя собственото ни разбиране за справедливост от общественото? Вярата в личната ни правота - от правотата? И кой в ... |