Втората световна война е в разгара си и над Лондон се сипят бомби. Кралят и кралицата решават да изпратят дъщерите си - 14-годишната по това време бъдеща кралица Елизабет II и 10-годишната ѝ сестра Маргарет, в безопасност в Ирландия. Тайно ги настаняват в занемареното имение на техен далечен роднина, а задачата да ги охранява е поверена на агентката от МИ5 Силия Наш. От ирландските служби е изпратен инспектор Страфорд. Но Ирландия едва ли е най-безопасното място за младите принцеси, страната съвсем скоро е отвоювала независимостта си от Англия. Затова и съвсем скоро местният представител на борбата за свобода ... |
|
Ейприл Латимър е убита от брат си, който в последните часове преди да отнеме живота си, признава за поредица кръвосмешения в семейството им - едно от най-влиятелните и опасни в политическия живот на Ирландия. Години по-късно бащата на приятелката ѝ Фийби я среща жива в испанския град Сан Себастиан. Фийби пристига заедно с инспектор Страфорд, за да потвърди самоличността ѝ. По петите им обаче тръгва и наемен убиец. Джон Банвил 1945 г. е ирландски писател, носител на призовете Джеймс Тейт Блек Мемориъл за 1976 г., Букър за 2005 г., Франц Кафка за 2011 г., Австрийската държавна награда за европейска литература ... |
|
Оливър е известен художник, който е изпаднал в творческа криза и е спрял да рисува. Той и красивата му съпруга са се върнали да живеят в малкото градче, където се е родил. Там се сприятеляват с друга двойка, с която се заплитат в сложни отношения на приятелство и изневяра. С жестокост към себе си и крайна самоирония Оливър се връща назад във времето, когато е започнал да краде малки ненужни предмети, към вината за отношенията с родителите си, изневерите си по-късно и смъртта на детето му."В нашия греховен, пределен свят всичко, което човек реши да подхване, да извърши, не може да бъде доведено до завършек, а само ... |
|
"Със злото ли се беше срещнал най-накрая? Никога не беше вярвал в злото като сила сама по себе си - няма зло, твърдеше той, има само злодеяния. Но дали не бъркаше?"Свещеникът Том Лолес е убит по особено жесток начин в потъналия в сняг Болиглас Хаус, имението на обедняващи аристократи протестанти. Случаят е възложен на детектив Страфорд. По време на убийството в къщата присъстват петима души и нито един от тях няма алиби. А всеки от тях може да има мотив. Разследването е сложно, но е затруднено и от информационното затъмнение, наложено от архиепископа. Джон Банвил (1945) е ирландски писател, носител на ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съвременна европейска проза" на издателство "Колибри". ... Действието в романа "Безкрайностите" на Джон Банвил (носител на наградата "Букър" през 2005 г. за "Морето") се развива в един-единствен ден в голямата, мрачна къща на семейство Годли в Ирландия. Старият Адам Годли, блестящ физик и математик, е в кома, и според личния му лекар вече в самия край на земния си път. В очакване на тъжното събитие цялото семейство се е събрало край смъртното му ложе. Големият му син, пак Адам, е пристигнал със съпругата си, красивата актриса Хелън, тук са ... |
|
Книгата е част от поредицата "Световни романи" на издателство "Алтера". Награда Букър за 2005 г. ... "Отидоха си, боговете, в деня на необикновения прилив. Цяла сутрин под млечното небе водите в залива прииждаха ли, прииждаха, издигаха се до нечувани височини, малките вълнички пролазваха по пресъхналия пясък, който от години не беше виждал никаква влага с изключение на дъжда или подлизването само в самата основа на дюните. Ръждясалият корпус на товарен кораб, който беше заседнал в единия край на залива по-отдавна, отколкото някой от нас можеше да си спомни, вероятно си е помислил, че отново ще го ... |
|
Говори Фреди Монтгомъри: безделник, пияница, а от един момент нататък - и убиец. Престъплението, което извършва, е лишено от смисъл, а в опитите си да го обясни, Фреди с мазохистична наслада разголва безсмислието на целия си живот. Но едва ли сте очаквали, че подобен човек може да бъде толкова обаятелен в неистовия си монолог, който с лекота подскача между ерудитското и хулиганското, между грубиянщината и сантименталността. Героят на този роман съзнателно напомня незабравимия чужденец на Камю, но майсторският стил на Банвил превръща думата на обвиняемия в нещо много различно, в мрачно пиршество на езика и образа. ... |