История на изкуството на Николай Райнов е грандиозен, несравним по своята всеобхватност и дълбочина труд, оказал огромно влияние върху развитието на българската култура. Блестящ ерудит, белетрист и поет, график и декоратор, историк и стилист, изследовател и философ, авторът проследява промените през различните епохи - от най-древните времена до началото на XX век - и изразяването на човешкия дух чрез изкуството. Това е пълният текст на двутомното издание на История на изкуството, публикувано през 1945 - 1947 година. Променен е единствено правописът и някои архаични думи и изрази. Всичко останало е както го е написал ... |
|
|
Томът съдържа романа Между пустинята и живота, редове от биографията и статии от Г. Константинов, Петко Тихолов, Богомил Райнов и Иван Гранитски. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Книгата е част от поредицата Българска класика на издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
"– Ръка на ваятел изкусен нека изсече върху плочата на гроба ми образ на пепелянка, която смуче очи на орел: тъй аз искам! И всеки минувач да знае, че стои пред гробницата на царица Ирена: тъй аз искам! И всеки тугин да помни, че оброк на вечна мъст е тази гробница, дето спи пепелянката: тъй аз искам! И влязат ли в обител "Света Параскева" иноци да чевствуват по светли празници паметта на княз Бенеамина с литии и църковни ектении, и промълвят ли, че той учил българите да не убиват, моята сянка ще се отдели зад тъмни кипариси над гробницата и ще изрече с властен глас: "Той уби мене - царицата на Преслав! ... |
|
|
Съставител - Пламен Дойнов ... Сборникът включва текстове, участващи в споровете за съвестта, мисията и свободата на писателя, водени в българската преса през 1945 - 1947 г., когато в условията на ограничен плурализъм все още могат да се поставят ключови за автономията на литературата въпроси. Акцентът е поставен върху днес почти неизвестни статии и есета, отпечатани в опозиционните вестници "Свободен народ", "Народно земеделско знаме", "Знаме", както и в изданията в. "Изгрев" и сп. "Балкански преглед", литературните седмичници "Лост" и "Стожер". В ... |
