Червенокосото Ане живее щастливо заедно с мама в малка къща някъде на края на града... докато един ден най-неочаквано попада в омагьосаната Гора на призраците. Търсейки обратния път към вкъщи, тя е принудена да се справя с множество трудни ситуации и да се научи да печели истински приятели. Докато преодолява с много труд и изобретателност фантастичните мъчнотии, които гората непрекъснато ѝ предлага, тя постепенно започва да разбира, че всичко в този вълшебен свят зависи от отговора на два въпроса: Кои са призраците? Откъде идват те? Твърдо решена да разкрие тайната, Ането се отправя на дълго и не безопасно ... |
|
Животът с аутизма: една лична история. ... "Това е безспорно един от най-откровените, болезнени (но и в същото време ведри), смели, задълбочени, зрели, честни и човешки разкази за родителството, които съм чела. Казвам го без никакво преувеличение и патос. Най-общо това е историята на семейството на Златко Енев, писател и издател, живеещ от дълги години в Берлин, баща на две деца, с дъщеря аутист. Няма го така характерния героичен нюанс, нито отчаяние и самосъжаление заради тежката история. Има любов, топлота, мисъл, познания, откритост, благородство, аналитичност. Има и надежда, смирение, приемане. Има признати ... |
|
Този път няма шега. Гората на призраците наистина е преживяла тежка катастрофа - толкова тежка, че вече прилича на пустиня. И дори намесата на Ане-Червенокоска едва ли ще може да промени нещо... Но дали наистина е така? Или смелостта на малката героиня отново ще преодолее всички препятствия, с които я посреща вълшебната гора? Без да се колебае особено много (както винаги), червенокосата палавница се впуска в главоломни приключения, за да разкрие поредната тайна на магическия свят-игра. ... |
|
Баща ми - моят любим българин - почина преди няколко месеца, изправен. По този начин той даде на синовете си последния и може би най-важен пример в живота си, но не това е, за което искам да говоря тук. Бай Митко Енев умря, докато се опитваше да изкачи стъпалата на края на които го очакваше линейката, обещаваща спасение или поне надежда срещу примката на инфаркта, която, както сигурно разбирате, вече беше го оплела съдбоносно. Той не успя да се изкачи, но преди това отказа помощта на санитарите и съседите, които настояваха да положат нелекото му тяло в носилка. Надявам се да ми простите горделивите думи, но аз виждам в ... |