Книгата е посветена на църквата Св. Равноапостоли Петър и Павел - най-запазената постройка от периода на Второто българско царство в неговата столица Търновград (дн. Велико Търново). Тя е построена през 20-30 -те години на XIII в. от съпругата на цар Иван Асен II (1218 - 1241), царица Анна-Мария. До края на XIV в. храмът е сред най-важните столични църкви, а след превземането на града от османците през 1393 г. за малко става патриаршеска катедрала. През XV - XIX в. там и в манастира наоколо се намира седалището на Търновската митрополия. Храмът отдавна буди интереса на изследователите. Кулминация в неговите проучвания ... |
|
|
"През последните години често става дума за късноантичния и средновековен град Мисионис, който се намира в Преславската планина в северното подножие на Балкана. Интензивните археологически проучвания показват, че той е билизграден през V - VI в. на 7 km западно от днешния град Търговище, на хълма Крумово кале. Още тогава мощната късноримска крепост е имала задача да пази важния проход Дервент, или Боаза, ключов за комуникацията изток-запад. Същевременно градът се очертава като голям търговски център на провинция Мизия, чието име носи. При разкопките се откриват стотици прекрасни предмети от V - VI в., внос от ... |
|
|
В този том ще се срещнете с две исторически личности със сложна и драматична съдба - Цар Теодор Светослав и деспот Алдимир от великия хански род Тертероба. Известният наш историк - проф. Николай Овчаров проследява по увлекателен и вълнуващ начин перипетиите около тяхното битие и пресъздава специфичния дух на конкретното историческо време. На корицата е използван детайл от картината Калояновата конница на художника Васил Горанов. Книгата е част от поредицата Дълг и чест на издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
Пътешествие в изгубения свят на Мезоамерика. ... Един от най-интересните и със сигурност от най-неуморимите български историци - Николай Овчаров - ни взема със себе си на своето подготвяно много години пътешествие в Мезоамерика. Маи, олмеки, толтеки, ацтеки... Стотици градове, хиляди пирамиди, огромни храмове, прекрасни скулптури, кървави човешки жертвоприношения... Велики цивилизации, създадени в непроходимите джунгли на Централна Америка, върху неплодородната земя, сред хищници, отровни влечуги и облаци комари, заливани от тропически порои, но все пак създали велики култури с неоценим принос към човечеството. ... |
|
|
* Част I: Светините край Вардар * Част II: Пътуване към Егейско море * Част III: В полите на Рила и Пирин ... |
|
|
Предлаганата на читателите книга е резултат от десетилетните мащабни проучвания на Перперикон - един от най-известните археологически обекти в България. Животът на прочутия хълм край Кърджали започва още преди 7000 години в края на каменно-медната епоха. Тогава там е създадено светилище, което продължава да функционира и през бронзовата, ранно- и късножелязната епоха (II - I хил. пр. Хр.). Вече след идването на римляните в началото на новата ера е основан значителен град, просперирал и през Средновековието чак до 1361 г., когато след тежка обсада е превзет от османските турци. В книгата подробно се разглеждат най-вече ... |
|
|
Историко-археологическо изследване. ... В поредицата си "Дълг и чест" издателство "Захарий Стоянов" представя новата книга на Николай Овчаров "Цар Иван Шишман - защитникът на Отечеството". Тук ученият рисува друг образ на последния самодържец на средновековното Българско царство, коренно различен от налагания години наред от историци и литератори образ на слаб и малодушен владетел, погубил със страхливостта и колебанията си българската държава. В много научни статии и студии Николай Овчаров се е опитвал да опровергае тази несправедливост. И не от самоцелно желание, а защото новооткритите ... |
|
|
Новата книга на проф. Николай Овчаров "Образът и подобието" несъмнено полага приносни щрихи към огромната тема за естетиката на образа в българското средновековно изкуство. Името на проф. Николай Овчаров е добре известно както на специализираната, така и на широката публика. Той е един от най-популярните съвременни наши историци, археолози и учени, автор на десетки студии, монографии и книги, както и на стотици статии и интервюта в електронните и печатните медии. А около последните открития в Перперикон и Татул името му не слиза от страниците на вестниците. Разбира се, това е благородният шум, свързан с ... |
|
|
Pendant les dernieres annees, un grand bruit a ete souleve par le nom de Perperikon, se trouvant sur la Peninsule balkanique, au Sud de la Bulgarie, a 20 km a Nord-Est de la ville de Kardjali au sein des Rhodopes Orientales. En 2000, c "etait encore un petit sommet rocheux, couvert par des broussailles epineuses et des ronces. Ici et la, des vestiges de murailles s"erigeaient et il etait possible de voir des tailles profondes dans les roches, laissees par des cultures anciennes disparues. Il y a quelques annees, meme les gens des villages voisins avaient oublie les sentiers qui y menaient. Dans ces conditions, ... |
|
|
During the last few years, the name of Perperikon, situated in the Balkan Peninsula in the southern part of Bulgaria at some 20 km to the northeast of the town of Kardzhali, in the wilderness of the Eastern Rodop Mountains made quite a stir. In the year 2000 "AD, this has been still c small rocky summit, densely overgrown with thorny shrubs and blackberries. Here and there one could see masonry walls and deeply hewn crevices in the living rock left by ancient cultures, long ago extinct. Once, archaeological excavations were carried out on this hill, but the pits were long ago abandoned and overgrown with weeds. A ... |
|
|
През последните няколко години нашумя името на Перперикон, намиращ се на Балканския полуостров, в южната част на България, на 20 km североизточно от гр. Кърджали в дебрите на Източните Родопи. В 2000 г. това все още беше малък скачен връх, обрасъл гъсто с бодливи храсталаци и къпини. Тук-там стърчаха зидове и се виждаха дълбоки изсичания в скалите, оставени от изчезнали древни култури. Някога на хълма са правени археологически разкопки, но изкопите отдавна бяха изоставени и буренясали. Преди няколко години дори хората от околните села бяха забравили пътеките нагоре. При тези условия, в горещия август на 2000 г., малка ... |
